1. Междувременно Йосиф нареди на иконома си: „Напълни чувалите на тези хора с храна, колкото могат да носят, а парите на всеки от тях сложи в чувала му.
2. Моята сребърна чаша сложи в чувала на най-малкия заедно с парите за купеното от него жито.“ Икономът направи така, както му нареди Йосиф.
3. Сутринта, щом се съмна, пуснаха братята да си тръгнат с ослите си.
4. Още не бяха се отдалечили от града, когато Йосиф каза на иконома си: „Иди настигни онези мъже и им кажи: „Защо отговорихте на доброто със зло?
5. Не пие ли господарят ми от тази чаша и не гадае ли с нея? Лошо постъпихте вие.“
6. Икономът ги настигна и им предаде тези думи.
7. А те му казаха: „Защо нашият господар говори така? Твоите роби не биха постъпили така.
8. Та ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които бяха в чувалите ни. Как бихме откраднали злато и сребро от дома на господаря?
9. У когото от нас се намери чашата, нека да умре, а ние ще сме роби на господаря ни.“
10. Той се съгласи: „Нека бъде така, както казахте. У когото се намери чашата, той ще ми стане роб, а вие ще бъдете оневинени.“
11. Те бързо свалиха чувалите си на земята и ги разтвориха.
12. Икономът ги претърси, като започна от чувалите на най-стария и свърши с тези на най-малкия. В чувала на Вениамин той намери чашата.
13. В мъката си братята раздраха дрехите си. Всеки натовари отново осела си и всички се върнаха в града.
14. Юда и братята му отидоха направо в дома на Йосиф, който си беше още вкъщи, и паднаха в нозете му.
15. А Йосиф ги попита: „Какво направихте? Нима не знаехте, че човек като мене може да гадае?“
16. Юда отвърна: „Какво да ти кажем, господарю? Какво да измислим, за да се оправдаем пред тебе? Явно сме грешни пред Бога и нека станем твои роби ние и онзи, в чиито ръце се намери чашата.“
17. Йосиф каза: „Няма да постъпя така. Роб при мене ще остане само онзи, у когото беше намерена чашата, а вие се върнете при баща си с мир.“
18. Юда пристъпи плахо към него и му каза: „Господарю, нека ти кажа нещо откровено, въпреки че ти си като фараон и недей да се гневиш на роба си.
19. Преди господарят ми беше питал робите си дали имаме баща или брат.
20. Ние тогава отговорихме на нашия господар, че имаме възрастен баща и малък брат, роден в старините на баща ни. Най-малкият син имаше едноутробен брат, който умря, и така Вениамин остана единствен от тази майка и баща ни много го обича.
21. Ти тогава ни каза да го доведем при тебе да го видиш.
22. А ние отговорихме на господаря ни, че момчето не може да се отдели от баща си, защото, ако го изостави, баща ни ще умре.
23. Но ти ни каза тогава, че ако не дойде с нас най-малкият ни брат, да не се мяркаме пред тебе.
24. Когато се върнахме при твоя роб, нашия баща, ние му предадохме думите на господаря ни.
25. След време баща ни каза да дойдем и да купим пак малко жито.
26. Ние му отговорихме, че няма да тръгнем, освен ако не вземем с нас най-малкия си брат, защото не можем да се изправим пред тебе, ако с нас не е най-малкият ни брат.
27. А твоят роб, нашият баща, ни припомни, че жена му родила двама синове и
28. единият си отишъл от него завинаги, и сигурно наистина е разкъсан, защото не го е видял повече.
29. Сега, ако вземем и този и с него се случи нещо лошо, ще го вкараме него, стария човек, с тъгата му в гроба.
30. И така, ако се върна при твоя роб, нашия баща, без момчето, което той много обича,
31. и той разбере, че детето го няма с мене, ще умре. Тогава ние, робите ти, ще вкараме стария човек с тъга в гроба.
32. И освен това се наех да отговарям пред баща си за момчето и обещах: ако не го доведа обратно, да съм виновен пред баща си през целия си живот.
33. И така, нека аз, твоят роб, остана роб на господаря си вместо момчето, а то да се върне с братята си.
34. Как да застана пред баща си, ако момчето не е с мене? Не искам да видя и да преживея скръбта на баща си.“