1. Така бяха завършени небето и земята, и всичко в тях.
2. И в седмия ден Бог завърши Своите дела, които направи, и си почина от всичките дела, които беше извършил.
3. Бог благослови седмия ден и го освети, защото в него си почина от всички Свои дела, които бе сътворил и създал.
4. Това е произходът на небето и земята при сътворението им.Когато Господ Бог създаваше небето и земята,
5. все още нямаше полски храст по земята и никаква полска трева не растеше, защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята и нямаше човек, който да я обработва,
6. но пара се издигаше от земята и оросяваше цялата ѝ повърхност.
7. Тогава Господ Бог извая човека от земна пръст и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана живо същество.
8. И Бог насади райска градина в Едем, на изток, и настани там човека, когото създаде.
9. И Господ Бог направи да израснат от земята всякакви дървета, хубави наглед и добри за храна, и посред градината дърво на живота и дърво за познаване добро и зло.
10. И една река течеше в Едем да напоява градината; оттам тя се разклоняваше на четири реки.
11. Името на първата беше Пишон. Тя е, която обикаля по цялата Хавилска земя, където има злато.
12. Златото на тази земя е добро. Там има бделий и ониксов камък.
13. Името на втората река е Гихон. Тя обикаля през цялата земя Куш.
14. Името на третата река е Тигър и тече на изток от Ашур. Четвъртата река е Ефрат.
15. След това Господ Бог взе човека и го засели в градината Едем да я обработва и да я пази.
16. И Господ Бог заповяда на човека, като каза: „Ти можеш свободно да ядеш от всяко дърво в градината
17. освен от дървото за познаване на добро и зло – да не ядеш от него, защото в деня, когато ядеш от него, ти със сигурност ще умреш.“
18. И Господ Бог каза: „Не е добре за човека да бъде сам. Ще му създам подходящ помощник.“
19. И Господ Бог извая от земята всички полски животни и всички птици в небето и ги отведе при човека, за да види как той ще ги наименува, и както човекът нарече всяко едно живо същество, така да бъде името му.
20. И човекът наименува всеки вид добитък и птиците в небето, и всички полски зверове, но не се намери за човека помощник, подходящ за него.
21. Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън и когато той заспа, взе едно от ребрата му и запълни мястото му с плът.
22. И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека.
23. И човекът каза: „Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа.
24. Затова човек ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и двамата ще бъдат една плът.“
25. И двамата, човекът и жена му, бяха голи, но не се срамуваха.