1. След това Яков продължи пътя си и отиде в земята на източните народи.
2. Той видя в полето кладенец и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от този кладенец пояха стадата. Отгоре на кладенеца стоеше голям камък, който го затваряше.
3. Когато там се съберяха всичките стада, пастирите отместваха камъка от кладенеца и пояха овцете. После пак слагаха камъка на мястото му върху кладенеца.
4. Яков попита пастирите: „Откъде сте, братя?“ Те отговориха: „От Харан сме.“
5. Тогава той ги попита: „Познавате ли Нахоровия син Лаван?“ Те отговориха: „Познаваме го.“
6. Той продължи: „Здрав ли е?“ В отговор те казаха: „Здрав е, ето дъщеря му Рахил идва с овцете.“
7. Яков добави: „Още е много рано. Не е време да се прибира добитъкът. Напоете овцете и идете да ги пасете.“
8. Те казаха: „Не можем, докато не се съберат всички стада и докато не отместим камъка от кладенеца – тогава ще поим овцете.“
9. Докато той говореше с тях, дойде Рахил с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше стадото.
10. Когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо му Лаван, и овцете му, приближи се, отмести камъка от кладенеца и напои овцете.
11. Тогава Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
12. Той каза на Рахил, че е роднина на баща ѝ и син на Ревека. А тя се затича към къщи и предаде това на баща си.
13. Като чу за своя племенник Яков, Лаван отиде да го посрещне и го прегърна. Целуна го и го заведе у дома си. Яков разказа на Лаван всичко за себе си.
14. Тогава Лаван му каза: „Наистина ти си моя кост и моя плът.“ Затова Яков живя при него цял месец.
15. След това Лаван каза на Яков: „Нима, като си ми роднина, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата?“
16. А Лаван имаше две дъщери – по-голямата се казваше Лия, по-малката Рахил.
17. Очите на Лия бяха болнави, но Рахил беше прекрасна по лице и по снага.
18. Яков обикна Рахил и каза на Лаван: „Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.“
19. Лаван отговори: „По-добре на тебе да я дам, отколкото на някой друг. Остани да живееш при мене.“
20. За Рахил Яков работи седем години. Но те му се видяха като няколко дена – толкова я беше обикнал.
21. След това Яков каза на Лаван: „Дай ми девойката, защото дойде вече време да я взема за жена.“
22. Лаван повика всички съседи и даде гощавка.
23. А когато се стъмни, той взе дъщеря си Лия и я въведе при него. Така Яков легна при нея.
24. Лаван даде робинята си Зелфа за робиня на дъщеря си Лия.
25. Но на сутринта се оказа, че това е било Лия. Яков викна към Лаван: „Какво направи ти с мене? Нали за Рахил ти работих? Защо ме измами?“
26. Лаван отговори: „В нашия край няма обичай по-малката дъщеря да се дава преди по-голямата.
27. Като приключи сватбената седмица на тази ми дъщеря, тогава ще ти дадем и другата, но за нея ще ми работиш още седем години.“
28. Яков така и направи. Когато приключи сватбената седмица на Лия, Лаван му даде за жена дъщеря си Рахил.
29. Лаван даде и робинята си Вала за робиня на дъщеря си Рахил.
30. Яков легна с Рахил. Той обичаше Рахил повече, отколкото Лия. За нея работи още седем години.
31. Понеже видя, че Лия беше нелюбима, Господ направи утробата ѝ плодовита, а Рахил се оказа безплодна.
32. Лия зачена и роди син. Тя го нарече Рувим, като каза: „Господ милостно погледна на нещастието ми. Сега вече мъжът ми ще ме обича.“
33. Лия отново зачена и роди син. Тя каза: „Понеже Господ чу, че не съм обичана, даде ми и този син.“ Затова го нарече Симеон.
34. Зачена пак и роди син, като си рече: „Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима синове.“ Затова нарече новороденото Левий.
35. Лия отново зачена и роди син. За него каза: „Сега аз ще възхваля Господ.“ Затова го нарече с името Юда. След това тя престана да ражда.