1. Йосиф се поклони пред баща си, целува го и плака над него.
2. И заповяда на лекарите, които му служеха, да балсамират баща му и те го направиха.
3. И минаха четиридесет дена, колкото са нужни за балсамирането. А пък египтяните го оплакваха до седемдесетия ден.
4. И когато изминаха дните на траур, Йосиф каза на фараоновите придворни: „Ако ме уважавате, кажете на фараона,
5. че баща ми ме закле, казвайки: „Ето аз умирам; погребете ме в моя гроб, който съм си изкопал в ханаанската земя“; искам да отида да погреба баща си и да се върна.“
6. А фараонът каза на Йосиф: „Иди погреби баща си, както те е заклел!“
7. Тогава Йосиф отиде да погребе баща си. А с него бяха служителите на фараона и неговите придворни, както и всички старейшини на египетската земя,
8. семейството на Йосиф, братята му и целият му бащин род. Само децата и добитъка оставиха в Гесем.
9. С него също тръгнаха още колесници и конници, така че процесията беше твърде голяма.
10. Когато пристигнаха в Горен-Хаатад, при Йордан, заплакаха силно. И Йосиф оплаква баща си седем дена.
11. Ханаанците, жители на онази земя, като чуха плача в Горен-Хаатад, си казаха: „Колко силно плачат египтяните!“ Затова нарекоха това място, което е при Йордан, Авел-Мицраим – Плачът на египтяните.
12. И синовете на Яков постъпиха с баща си така, както той беше наредил.
13. Синовете му го отнесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата, която е в Ханаан, в полето Махпела пред Мамрѐ. Авраам беше купил тази пещера за собствено гробище от хета Ефрон.
14. След като погреба баща си, Йосиф се върна в Египет заедно с братята си и с всички, които бяха ходили на погребението.
15. След смъртта на баща им братята на Йосиф си казаха: „Ако сега Йосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за стореното от нас зло?“
16. И те пратиха да кажат на Йосиф: „Баща ти преди смъртта си поръча
17. да ти кажем да простиш на братята си вината и греха им за стореното зло, също и вината на робите си пред Бога на предците.“ Когато му предадоха тези думи, Йосиф се разплака.
18. Дойдоха и самите му братя, поклониха му се и казаха: „Ето твои роби сме.“
19. Йосиф им отговори: „Не се страхувайте. Та аз не съм Бог.
20. Ето вие ми мислехте злото, но Бог го обърна в добро, за да се случи всичко това и да се запази животът на много хора.
21. Затова не се страхувайте. Аз ще храня вас и децата ви.“ И ги успокои, като им каза това, което те искаха да чуят.
22. И живя Йосиф в Египет, той и родът на баща му. Йосиф живя всичко сто и десет години.
23. И доживя Йосиф трето поколение деца от Ефрем, а синовете на сина на Манасия Махир се родиха в коленете на Йосиф.
24. Един ден Йосиф каза на братята си: „Ето аз умирам. Но Бог ще бъде с вас и ще ви изведе от тази земя в земята, която обеща на Авраам, Исаак и Яков.“
25. И закле Йосиф Израилевите синове, като им каза: „Бог ще ви посети, а вие изнесете костите ми оттук.“
26. Йосиф умря на сто и десет години. Балсамираха го и го положиха в ковчег в Египет.