глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31
  32. 32
  33. 33
  34. 34
  35. 35
  36. 36
  37. 37
  38. 38
  39. 39
  40. 40
  41. 41
  42. 42
  43. 43
  44. 44
  45. 45
  46. 46
  47. 47
  48. 48
  49. 49
  50. 50

Старият Завет

Новият Завет

Битие 8 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

1. Тогава Бог си спомни за Ной и за всички негови живи същества, и за всичкия добитък, всички, които бяха с него в ковчега, и Бог допусна вятър да премине по земята, и водите започнаха да намаляват.

2. И се затвориха изворите на бездната и отворите на небето, така че дъждът от небето престана.

3. А водите постепенно се оттегляха от земята и след сто и петдесет дена започнаха да спадат.

4. И в седемнадесетия ден на седмия месец ковчегът заседна на Араратските планини.

5. Водите намаляваха постоянно до десетия месец. В първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.

6. След четиридесет дена Ной отвори прозореца на ковчега, който той беше направил,

7. и пусна една врана. А тя, като излезе, отлиташе и прелиташе, докато водите пресъхваха по земята.

8. Тогава пусна гълъб, за да види дали водите са се отдръпнали от повърхността на земята.

9. Но гълъбът, като не можа да намери място за почивка на краката си, върна се при него в ковчега, защото водите все още покриваха повърхността на цялата земя. И Ной протегна ръката си, взе го и го внесе при себе си в ковчега.

10. След това почака седем дена и отново пусна гълъба от ковчега.

11. Гълъбът се върна при него привечер и ето в човката си имаше свеж откъснат маслинов лист. Така Ной разбра, че водите са спаднали по земята.

12. Той почака още седем дена и пусна гълъба, но той не се върна вече.

13. В шестстотин и първата година от Ноевия живот, в първия ден на първия месец водата престана по земята; тогава Ной отвори прозореца на ковчега и ето повърхността на земята беше поизсъхнала.

14. И в двадесет и седмия ден на втория месец земята беше вече изсъхнала.

15. И Бог каза на Ной:

16. „Излезте от ковчега ти и жена ти, синовете ти и снахите ти.

17. Изведи със себе си всички живи същества от всякакъв вид – птици, добитък и всичките влечуги по земята, за да се пръснат по земята, да се плодят и размножават на земята.“

18. След това Ной излезе със синовете си, жена си и снахите си.

19. Излязоха от ковчега и всички животни, и всички птици – всичко, което се движи по земята според вида си.

20. Тогава Ной изгради жертвеник на Господ и взе от всеки култово чист добитък и от всяка чиста птица и ги принесе в жертва за всеизгаряне на жертвеника.

21. А Господ помириса приятния мирис и каза в сърцето Си: „Няма вече да проклинам земята заради човека, понеже помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; няма да наказвам всичко живо, както направих.

22. Занапред, докато трае земята, сеитба и жетва, лято и зима, и ден, и нощ няма да престанат.“