1. Дина, дъщерята на Яков от Лия, излезе сред местните девойки.
2. Видя я Сихем, синът на евееца Емор, княз на тази страна, грабна я, спа с нея и я озлочести.
3. Той се привърза към Якововата дъщеря Дина, обикна девойката, като ѝ говореше с нежни слова.
4. Тогава Сихем каза на баща си Емор: „Вземи ми тази девойка за жена.“
5. Яков разбра, че дъщеря му Дина е обезчестена. По това време синовете му пасяха добитъка в полето. Яков си замълча до пристигането им.
6. След това Сихемовият баща Емор отиде при Яков, за да разговаря с него.
7. А синовете на Яков се завърнаха от полето. Когато чуха за всичко това, тези мъже се огорчиха и пламнаха от гняв, защото той беше нанесъл безчестие на Израил, като озлочести Якововата дъщеря – нещо, което не трябваше да става.
8. И така, Емор влезе в разговор с тях: „Синът ми Сихем се е привързал към девойката. Моля ви, дайте му я за жена.
9. Сродете се с нас – давайте ни вашите дъщери, а вземайте си нашите дъщери.
10. Живейте съвместно с нас. Тази земя е пред вас. Можете да се заселите, да търгувате в нея и да придобивате собственост в нея.“
11. А Сихем каза на нейния баща и на братята ѝ: „Само да спечеля благоволение пред очите ви – ще дам, каквото и да ми кажете.
12. Искайте от мене най-скъпия откуп и най-богатите дарове – ще дам, каквото и да ми кажете, само ми дайте девойката за жена.“
13. На това Якововите синове отговориха на Сихем и на баща му Емор с хитрост – нали той беше обезчестил сестра им Дина.
14. Затова те им казаха: „Не можем да направим това – да дадем сестра си на необрязан мъж, защото това е позорно за нас.
15. Само с това условие ще се съгласим с вас, ако вие станете като нас – да обрязвате всеки от мъжки пол сред вас.
16. Тогава ще ви даваме нашите дъщери и ще си вземаме вашите дъщери, ще се заселим сред вас и ще бъдем един народ.
17. Ако ли не се съгласите да се обрежете, ще вземем девойката и ще си отидем.“
18. Тези думи допаднаха на Емор, както и на Еморовия син Сихем.
19. Младежът веднага изпълни това, понеже обичаше дъщерята на Яков. А той беше най-уважаваният човек в бащиния си дом.
20. Емор и синът му Сихем дойдоха при портите на своя град. Те заговориха към градските жители:
21. „Тези хора са миролюбиви към нас. Затова нека се заселят в земята ни и нека търгуват в нея. В тази земя място за тях има много. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери.
22. Тези хора се съгласяват да живеят с нас и да станат с нас един народ само при едно условие – да бъде обрязан сред нас всеки от мъжки пол така, както и те са обрязани.
23. Няма ли да станат наши техните стада, имуществото и всичкият им добитък? Само да се съгласим с тях и те ще живеят заедно с нас.“
24. Всички, които се събираха при градските порти, послушаха Емор и сина му Сихем. Така беше обрязан всеки от мъжки пол, както и всички, които се събираха при градските порти.
25. А на третия ден, докато още боледуваха, двамата синове на Яков, братя на Дина – Симеон и Левий, взеха мечовете си, нападнаха дръзко града и избиха всички от мъжки пол.
26. С меч убиха също и самия Емор и сина му Сихем. А Дина грабнаха от Сихемовия дом и си тръгнаха.
27. Синовете на Яков се спуснаха при убитите и оплячкосаха града, понеже сестра им беше обезчестена.
28. Те заграбиха дребния и едрия добитък, ослите и каквото намериха в града и по полето,
29. както и цялото богатство на градските жители. Откараха в плен всичките им деца и жените им, като разграбиха всичко, каквото имаше по къщите.
30. Тогава Яков упрекна Симеон и Левий: „Навлякохте ми беда, понеже ме направихте ненавистен за местните жители – ханаанци и ферезейци. Аз имам малко хора. А те ще се обединят против мене, ще ме поразят, ще убият мене и целия ми род.“
31. А те отговориха: „Нима бива да постъпват със сестра ни като с блудница?“