1. Йосиф не можеше повече да се владее. Около него имаше твърде много хора и той извика: „Отстранете всички оттук!“ И никой не остана от тях там, когато Йосиф се разкри пред братята си.
2. И така заплака, че се чуваше навън – чак до двореца.
3. А Йосиф каза на братята си: „Аз съм Йосиф! Как е баща ми?“ Но братята му бяха така смутени, че не можеха да му отговорят.
4. И каза им Йосиф: „Приближете се до мене!“ И когато те се приближиха до него, той повтори: „Аз съм брат ви Йосиф, когото вие продадохте в Египет.
5. Но сега не скърбете и не се укорявайте, че сте ме продали тук. Бог ме изпрати пред вас, за да спася живота ви.
6. Тъй като тази е едва втората година, откакто цари глад по земята. Още пет години няма нито да се оре, нито да се жъне.
7. Бог ме изпрати пред вас, за да останете на земята и да бъде спасен животът ви чрез едно чудно избавление.
8. И така, не вие ме изпратихте тука, а Бог. Той ме направи наставник на фараона и управител на дома му, господар на цялата египетска земя.
9. Сега идете бързо при баща ми и му предайте моите думи: Бог ме постави управител над цял Египет. Не се бави и ела при мене!
10. Ти ще живееш в земята Гесем и ще бъдеш близо до мене заедно със синовете и внуците си, с дребния и едрия добитък и цялото си имущество.
11. И ще се грижа за тебе, за да не изпаднеш в нищета заедно с твоите близки и добитък, защото още пет години ще има глад.
12. И ето вие и Вениамин виждате, че аз говоря с вас.
13. Разкажете на баща ми за славата, която имам в Египет, и за всичко, което видяхте. И бързо го доведете тук.“
14. После прегърна брат си Вениамин и дълго плака. Вениамин също плака на рамото на Йосиф.
15. И целува всичките си братя, и като ги прегръщаше, плачеше. А всички те искаха да говорят с него.
16. Новината, че братята на Йосиф са пристигнали, дойде и до двореца и фараонът, и служителите му се зарадваха.
17. Фараонът нареди на Йосиф какво да каже на братята си: „Натоварете животните си и вървете в ханаанската земя!
18. Вземете оттам баща си и семействата си и елате при мене. А аз ще ви дам най-доброто от египетската земя и вие ще се храните от плодовете на тази земя.
19. Кажи им още да вземат от египетската земя колесници за децата и жените си и да доведат баща си тук.
20. И да не жалят за вещите си, защото аз ще им дам най-доброто от цялата египетска земя.“
21. Така постъпиха синовете на Израил. Йосиф им предостави колесници, както беше заповядал фараонът, и им даде още храна за път.
22. На всеки от тях даде по два ката дрехи, а на Вениамин даде триста сребърника и пет ката дрехи.
23. На баща си изпрати десет осела, натоварени с всичко най-добро от Египет, и десет ослици, натоварени с жито, хляб и храна за обратния път на баща им.
24. После изпрати братята си, като им поръча: „Не се карайте по пътя!“
25. И те тръгнаха от Египет и пристигнаха при баща си Яков в ханаанската земя.
26. Съобщиха му: „Йосиф е жив и сега е управител над цялата египетска земя.“ Сърцето на Яков обаче не трепна, защото не им вярваше.
27. Но когато му предадоха казаното от Йосиф и като видя колесниците, изпратени от него да го вземат, Яков се оживи.
28. И каза Израил: „Стига ми това, че синът ми Йосиф е още жив. Искам да отида да го видя преди да умра.“