1. А Господ, както беше обещал, си спомни за Сарра; и Господ изпълни обещанието Си към нея.
2. Сарра зачена и роди син на Авраам в старините му, в определеното от Бога време.
3. Авраам нарече с името Исаак сина си, който му се роди от Сарра.
4. На осмия ден Авраам обряза сина си Исаак, както Бог му беше заповядал.
5. Авраам беше на сто години, когато му се роди неговият син Исаак.
6. А Сарра каза: „Смях породи у мене Бог. Който чуе за мене, ще се разсмее.“
7. И добави: „Кой би могъл да каже на Авраам: „Сарра ще кърми деца“? Защото родих син в старините му.“
8. Детето порасна и го отбиха. Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха Исаак.
9. Сарра видя, че синът на египтянката Агар, когото тя беше родила на Авраам, се присмива.
10. Затова тя каза на Авраам: „Прогони тази робиня и сина ѝ. Синът на тази робиня не трябва да получи наследство заедно с моя син Исаак.“
11. Авраам изживя това много болезнено заради сина си Измаил.
12. Но Бог каза на Авраам: „Не се огорчавай за момчето и робинята си. Постъпи така, както ти каже Сарра, защото твоят род ще продължи чрез Исаак.
13. Но Аз ще направя сина на робинята родоначалник на цял народ, защото той също е твое дете.“
14. Авраам стана рано сутринта, взе хляб и мех с вода. Той ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ. След това ѝ даде и момчето и я изпрати. Тя тръгна, но се заблуди в пустинята Вирсавия.
15. Водата в меха обаче свърши. Агар остави детето под един храст.
16. След това се отдалечи колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: „Не искам да видя как детето умира.“ И като седна насреща, тя заплака с висок глас.
17. Но Бог чу как плаче детето и Божий ангел извика от небето на Агар: „Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е то.
18. Стани, вдигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще направя от него родоначалник на голям народ.“
19. Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода. Отиде, напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
20. Оттогава Бог не изостави момчето. То порасна, засели се в пустинята и стана стрелец с лък.
21. Засели се в пустинята Фаран и майка му му доведе съпруга от Египет.
22. В същото това време Авимелех, съпроводен от военачалника си Фихол, каза на Авраам: „Бог е с тебе във всичко, каквото вършиш.
23. А сега закълни ми се тук пред Бога, че няма да постъпиш коварно нито с мене, нито с моя син, нито с внука. Както аз постъпвах добре с тебе, така и ти ще постъпваш с мене и със земята, която те е приютила като пришълец.“
24. Авраам отговори: „Заклевам се.“
25. Тогава Авраам се оплака на Авимелех за водния кладенец, който му бяха отнели Авимелеховите роби.
26. Но Авимелех обясни: „Не зная кой е сторил това, а и ти нищо не си ми казал – чувам за това едва днес.“
27. Тогава Авраам взе дребен и едър добитък и ги подари на Авимелех. Така двамата сключиха съюз.
28. Авраам отдели седем женски агнета от стадото на дребния добитък.
29. Авимелех запита Авраам: „За какво са тук тези седем женски агнета, които ти си отделил?“
30. Авраам отговори: „Вземи от ръката ми тези седем женски агнета като знак на това, че аз съм изкопал този кладенец.“
31. Затова Авраам нарече това място Вирсавия, понеже там се заклеха и двамата.
32. След като сключиха съюз във Вирсавия, Авимелех заедно с военачалника си Фихол се завърна във филистимската земя.
33. Авраам насади във Вирсавия свещена дъбрава и призова там името на Господ, Вечния Бог.
34. И живя Авраам във филистимската земя като странник дълго време.