1. И рече на учениците си: Не е възможно съблазните да не дойдат; но горко на оногози чрез когото дохождат!
2. По-добре би било за него да сe окачеше воденичен камик около вратa му, и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни едного от тези малките.
3. Внимавайте на себе си. Ако ти прегреши брат ти, погади го; и ако се покае, прости му.
4. И седем пъти на ден ако ти прегреши, и седем пъти на ден се възвърне към тебе, и каже: Покайвам се, да му простиш.
5. И рекоха апостолите Господу: Придай ни вяра.
6. А Господ рече: Ако да имахте вяра колкото зърно синапово, рекли бихте на тази черница: Изтръгни се и насади се в морето, и тя би ви послушала.
7. А кой от вас, ако има ратай да му оре или да му пасе, щом си дойде от нивата, ще му рече: Мини, седни да ядеш?
8. и не ще ли да му рече: Приготви нещо да вечерям, и стегни се та ми слугувай докато ям и пия, и след това ще ядеш и пиеш ти?
9. Дали ще благодари на тогоз ратая защото е свършил каквото му е било поръчано! Не се надея.
10. Така и вие, кога направите все що ви е повелено, казвайте: Ние сме раби нищожни; защото направихме това което бяхме длъжни да направим.
11. И в пътуването си към Ерусалим, минуваше през сред Самария и Галилея.
12. И веднъж когато влязваше в някое си село, срещнаха го десетмина прокажени, които се спряха издалеч;
13. и те възвисиха глас и казваха: Исусе наставниче, помилвай ни.
14. И като ги видя рече им: Идете, покажете се на свещениците; и когато отиваха, очистиха се от проказата.
15. И един от тях, като видя че изцеля, повърна се и с голям глас славеше Бога,
16. и падна на лице при нозете му, та му благодареше; и той бе Самарянин.
17. А Исус отговори и рече: Не се ли очистиха десетимата? а де са деветимата?
18. Не се ли намериха други да се върнат да въздадат слава Богу, но токо този иноплеменник?
19. И рече му: Стани та си иди: твоята вяра те изцели.
20. И, попитан от Фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане;
21. нито ще ви рекат: Ето тука е, или, ето там: защото ето, царството Божие вътре във вас е.
22. И рече на учениците: Ще дойдат дни когато ще пожелаете да видите един от дните на Сина человеческаго, и няма да видите.
23. И като ви рекат: Ето, тука е, или: Ето, там е, да не отидете, нито да тичате подире му.
24. Защото както светкавицата, която бляска от единият край на поднебесната, така ще бъде и Син человечески в своят си ден.
25. Но първом трябва той да пострада много, и да бъде отхвърлен от този род.
26. И както в дните Ноеви така ще бъде и в дните на Сина человеческаго.
27. Ядяха, пиха, женеха се и задомяваха се до деня в който Ное влезе в ковчегът; и дойде потопът и погуби всичките.
28. Подобно, както стана и в дните Лотови: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, и градяха.
29. И в който ден излезе Лот из Содом навале огън и жупел от небето, и погуби всичките,-
30. на това подобно ще бъде и в деня в който Син человечески ще се яви.
31. В онзи ден който се намери на покрива, и съдовете му в къщи, да не слезе да ги вземе; и който е на нива, такожде да се не връща назад.
32. Помнете Лотовата жена.
33. Който поиска да си уварди живота ще го изгуби; и който го изгуби, ще го уварди.
34. Казвам ви: В оная нощ ще бъдат двама на едно легло: единият ще се вземе, а другият ще се остави.
35. Две жени ще наедно да мелят: едната ще бъде взета, а другата ще се остави.
36. Двама ще бъдат на нива: единият ще се вземе, а другият ще се остави.
37. Отговарят и казват му: Къде, Господи? А той им рече: Дето е трупът, там ще и орлите да се съберат.