1. И като свърши всичките свои думи към народа който го слушаше, влезе в Капернаум.
2. А на някого си стотника слугата, който му бе мил, беше зле болен, на умиране.
3. И като чу за Исуса, проводи до него от старейшините Юдейски да го молят да дойде да оздрави слугата му.
4. И те дойдоха при Исуса та му се молеха прилежно, и казваха че: Достоен е този комуто ще сториш това;
5. защото люби нашият народ, и той ни съгради съборище.
6. А Исус вървеше с тях; и когато не беше вече далеч от къщата, проводи стотникът приятели до него да му кажат: Господи, не си прави труд; защото не съм достоен да влезеш под моят покрив;
7. (за това нито себе си счетох достоен да дойда при тебе;) но речи реч, и слугата ми ще оздравее.
8. Защото и аз съм человек под власт подчинен, и имам под себе си войни; и казвам тому: Иди, и отхожда; и другиму: Ела, и дохожда; и на слугата си: Направи това, и направя.
9. Това като чу Исус, почуди се на него; и обърна се та рече на идещия след него народ: Казвам ви: нито в Израиля намерих толкози вяра.
10. И когато проводените се върнаха в къщи, намериха болния слуга оздравел.
11. А в следващия ден отхождаше Исус в град нарицаем Наин; и с него вървяха мнозина от учениците му и народ много.
12. И когато наближи до вратата градска, ето, изнасяха на вън мъртвец, син единороден на майка си; и тя бе вдовица; и народ много от града имаше с нея.
13. И като я видя Господ, смили се за нея, и рече й: Недей плака.
14. И приближи та допря носилото; а носещите се спряха: И рече: Момче, тебе казвам: Стани.
15. И мъртвият се подигна и седна, и начна да говори; и даде го на майка му.
16. И страх обзе всичките, и славеха Бога, и казваха: Пророк велик се подигна между нас; и: Бог посети своите люде.
17. И разчу се това слово за него по всичка Юдея, и по всичката околност.
18. И възвестиха Иоану учениците му за всичко това.
19. И призова Иоан двамина от учениците си та проводи при Исуса да му кажат: Ти ли си който иде, или другиго да очакваме?
20. И като дойдоха при него человеците, рекоха: Иоан Кръстител ни проводи до тебе, и казва: Ти ли си който иде, или другиго да очакваме?
21. И в истия час изцели мнозина от болести и немощи, и от лукави духове, и на мнозина слепи подари прогледване.
22. И отговори Исус и рече им: Идете и възвестете Иоану което видяхте и чухте, че слепи прогледват, хроми ходят, прокажени се очистват, глухи прочуват, мъртви възкръснуват, и на сиромасите се благовествува.
23. И блажен е който се не съблазни в мене.
24. А когато си отидоха проводените от Иоана, начна да говори на народа за Иоана: Какво излязохте да видите в пустинята? Тръст ли от вятър разлюлявана?
25. Но какво излязохте да видите? Человек ли облечен с меки дрехи? Ето, светло облечените и онез които пируват в царските палати са.
26. Но какво излязохте да видите? пророк ли? Ей, казвам ви, и повече от пророк.
27. Този е за когото е писано: "Ето аз проваждам вестителя моего пред лицето ти, който ще устрои пътя ти пред тебе."
28. Защото ви казвам, че между родените от жени никой пророк не е по-голям от Иоана Кръстителя; но най-малкият в царството Божие по-голям е от него.
29. И всичкий народ като чуха, и митарите, оправдаха Бога, като се кръстиха с кръщението Иоаново.
30. А Фарисеите и законниците отхвърлиха за себе си волята Божия, понеже се не кръстиха от него.
31. И рече Господ: А на какво да уподобя человеците на този род? и на какво са подобни?
32. Подобни са на деца, които седят на пазаря и викат едно на друго и казват си: Свирихме ви, и не играхте: жално ви пехме и не плакахте.
33. Защото дойде Иоан Кръстител, нито хляб яде, нито вино пие, и казвате: Бяс има.
34. Дойде Син человечески, яде и пие, и казвате: Ето человек ядлив и винопийца, приятел на митарите и на грешниците.
35. И оправда се мъдростта от всичките си чада.
36. И молеше го един от Фарисеите да яде с него, и той влезе в дома Фарисеев, и седна на трапезата.
37. И, ето, жена някоя от града която беше грешница, като разбра че седи на трапеза в дома Фарисеев, донесе алавастър с миро.
38. и, като застана при нозете му отзад и плачеше, начена да облива нозете му със сълзи и отриваше ги с космите на главата си, и целуваше нозете му, и мажеше ги с мирото.
39. А Фарисеят който го бе призвал, като видя, рече в себе си и думаше: Този ако да беше пророк, щеше да знае коя и каква е жената която се допира до него, че е грешница.
40. И отговори Исус и рече му: Симоне, имам нещо да ти река. А той казва: Учителю, речи.
41. Някой си заимодавец имаше двама длъжници; единът беше длъжен петстотин динарии, а другият петдесет.
42. И понеже нямаха да му платят, прости им ги и на двамата. И тъй, кажи ми кой от тях ще го възлюби повече?
43. Отговори Симон и рече: Мисля че онзи комуто е оставил повечето. А той му рече: Право си отсъдил.
44. И като се обърна къде жената рече на Симона: Видиш ли тази жена? Влезох в къщата ти, и ти вода за нозете ми не даде; а тя със сълзи обле нозете ми, и с космите на главата си ги отри.
45. Ти целуване ми не даде; а тя, от как съм влязъл, не е престанала от да целува нозете ми.
46. Ти с масло главата ми не помаза; а тя с миро помаза нозете ми.
47. За това ти казвам: Прощават й се многото нейни грехове, защото много възлюби; а комуто се малко прощава, малко люби.
48. И рече й: Прощават ти се греховете ти.
49. И тези които седяха с него наедно на трапезата наченаха да си говорят помежду си: Кой е този който и греховете прощава?
50. И рече на жената: Вярата твоя те спаси; иди си с миром.