глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24

Старият Завет

Новият Завет

Лука 9 Цариградски (BG1871)

1. И като свика дванадесетте свои ученици, даде им сила и власт над всичките бесове, и да изцеляват болести.

2. И проводи ги да проповядват царството Божие, и да изцеляват болните.

3. И рече им: Не носете нищо за в път, ни тояга, ни тържик, ни хляб, ни сребро, нито по две дрехи да имате.

4. И в която къща влезете, там седете, и от там излязвайте на път.

5. И които не ви приимат, когато излязвате от онзи град оттърсете и праха от нозете си за свидетелство против тях.

6. И те излязоха и ходеха от село на село та проповядваха евангелието и изцеляваха навсякъде.

7. И чу Ирод четверовластник всичко що биваше от него; и в недоумение бе, защото някои казваха, че Иоан е възкръснал от мъртвите;

8. пък други, че Илия се е явил; а други че един от старовременните пророци е възкръснал.

9. И рече Ирод: Иоана аз посякох; но кой е този за когото аз таквизи неща слушам? и искаше да го види.

10. И като се завърнаха апостолите при Исуса, изприказваха му все що бяха сторили, и той ги взе при себе си и оттегли се на страна в едно пусто място на града нарицаемия Витсаида.

11. А народите като разбраха, подириха го; и той ги прие и говореше им за царството Божие, и които имаха потреба за изцеляване, изцеляваше ги.

12. И денът начна да преваля; и пристъпиха дванадесетте и рекоха му: Разпусни народа, за да идат по околните села и колиби да нощуват и да намерят храна, защото тука сме в пусто място.

13. А той им рече: Дайте им вие да ядат. А те рекоха: Ние нямаме повече от пет хляба и две риби, освен ако би да идем ние и да купим ядене за всичкия този народ;

14. защото бяха до пет хиляди мъже. И рече на учениците си: Турете ги да насядат на купове по петдесет.

15. И сториха така, и туриха всичките да насядат.

16. А той взе петте хляба и двете риби, погледна на небето, и благослови ги, и ги разчупи, и даваше на учениците си да сложат пред народа.

17. И ядоха и наситиха се всички; и дигнаха това що изостана от укрухите, дванадесет коша.

18. И когато той се молеше насаме, с него бяха учениците му; и ги попита и рече: Кого ме казва народът че съм?

19. А те отговориха и рекоха: Едни казват че си Иоан Кръстител; а други Илия; други пък че е възкръснал някой от старовременните пророци.

20. И рече им: А вие кого ме казвате че съм? Отговори Петър и рече: Христос Божий.

21. А той им запрети строго и повеле да не кажат това никому.

22. И казва че Син человечески трябва много да пострада, и да бъде отхвърлен от старейшините и първосвещениците и книжниците, и убит да бъде, и в третия ден да възкръсне.

23. Казваше още на всички: Ако иска някой да дойде след мене, нека се отрече от себе си, и нека носи кръста си всеки ден, и нека ме следва.

24. Защото който иска да спаси живота си ще го изгуби; и който изгуби живота си заради мене, той ще го спаси.

25. Защото какво се ползува человек, ако спечели всичкия свят, а погуби или отщети себе си?

26. Защото който се усрами за мене и за думите ми, за него ще Син человечески да се усрами когато дойде в своята слава и в славата на Отца и на светите ангели.

27. И казвам ви истина: Има някои от стоещите тука, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.

28. И след тези думи минаха се до осем дни; и взе със себе си Петра и Иоана и Якова, и възлезе на гората да се помоли.

29. И като се молеше, измени се видът на лицето му, и дрехите му станаха бели и блистаеха.

30. И, ето, двама человеци се разговаряха с него; и те бяха Моисей и Илия,

31. които се явиха в слава, и говореха за смъртта му, която имаше той да изпълни в Ерусалим.

32. А Петър и онези които бяха с него бяха отеготени от сън; и когато се разбудиха, видяха славата му, и двамата мъже стоещите с него.

33. И когато те се разделиха от него, Петър рече Исусу: Наставниче, добре е да сме тука; и да направим три шатри, една за тебе, и за Моисея една, и една за Илия, без да знае що дума.

34. И когато казваше той това, дойде облак и засени ги; и уплашиха се учениците като влязоха те в облака.

35. И стана глас из облака и казваше: Този е Син мой възлюбеният: него слушайте.

36. И като стана гласът, намери се Исус самичък. И те млъкнаха, и никому не казаха в онези дни нищо от това що видяха.

37. А на другия ден, когато слязоха от гората, срещна го народ много.

38. И ето, человек някой от народа извика и казваше: Учителю, моля ти се, погледни на сина ми, защото ми е единороден.

39. И ето дух го прехваща и отведнъж пищи, и къса го така щото той се запеня, и като го смаже, едвам се отмахнува от него.

40. И молих се на твоите ученици да го изпъдят, и не могоха.

41. А Исус отговори и рече: О роде неверни и развращени, до кога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи ми сина си тука.

42. И той още като идеше, тръшна го бесът и го покъса. А Исус запрети духу нечистому, и изцели момчето, и даде го на баща му.

43. И удивяваха се всички на величието Божие. И когато се всички чудеха на всичко това що правеше Исус, той рече на учениците си:

44. Вложете вие в ушите си тези думи; защото Син человечески ще бъде предаден в человечески ръце.

45. Но те не разумяваха тази реч, и покрита бе от тях за да я не разберат: и боеха се да го попитат за тази реч.

46. И влезе в тях помисъл такъв: Кой ли от тях ще да е по-голям.

47. А Исус като видя помисъла на сърцето им, взе едно дете, и постави го при себе си;

48. и рече им: Който приеме това дете в моето име, мене приима; и който приеме мене, приима тогози който ме е проводил; защото който е най-малък между всинца ви, той ще е голям.

49. А Иоан отговори и рече: Наставниче, видяхме някого си който изгонваше бесове с твое име, и понеже не следва с нас забранихме му.

50. И рече му Исус: Недейте му забранява; защото който не е против нас откъде нас е.

51. И когато се изпълниха дните да се възнесе, той утвърди лицето си да пътува към Ерусалим.

52. И отпрати пред себе си вестители, които отидоха и влязоха в село Самарянско да му приготвят място.

53. Но там го не приеха, защото лицето му бе на пътуване към Ерусалим.

54. И като видяха това учениците му Яков и Иоан, рекоха: Господи, искаш ли да речем да слезе огън от небето и да ги изтреби, както стори и Илия?

55. А той се обърна, та им запрети, и рече: Вие на кой сте дух не знаете;

56. защото Син человечески не е дошел да погуби души человечески, но да спаси. И отидоха на друго село.

57. И като вървяха, рече му някой си в пътя: Господи, ще дойда след тебе дето и да идеш.

58. И рече му Исус: Лисиците легла имат, и птиците небесни гнезда; а Син человечески няма де глава да подклони.

59. А на другиго рече: Върви след мене. А той рече: Господи, дозволи ми да ида първом да погреба баща си.

60. А Исус му рече: Остави мъртвите да погребат мъртвите си; а ти иди та проповядвай царството Божие.

61. Рече и друг: Ще дойда след тебе, Господи; но първом дозволи ми да се опростя с домашните си.

62. И рече му Исус: Никой който е турил ръката си на рало и гледа назад не е способен за царството Божие.