1. Казваше им още и притча, как трябва всякога да се молят, и да се не обленяват;
2. и говореше: Имаше в някой си град един съдник, който се от Бога не боеше, и от человека се не срамуваше.
3. Имаше и една вдовица в този град, та идеше при него и му казваше: Отдай ми правото от съперникът ми.
4. И до няколко време не рачи; а изпосле рече в себе си: Ако и от Бога се не боя, и от человека се не срамувам,
5. а то на тая вдовица, понеже ми досажда, нека и отдам правото, да не иде до край да ми отеготява.
6. И рече Господ: Слушайте що казва неправедният съдник:
7. А Бог няма ли да отдаде правото на своите избрани които викат към него деня и нощя, ако и да дълготърпи за тях:
8. Казвам ви че ще им отдаде правото скоро. Но Син человечески кога дойде да ли ще намери вяра на земята?
9. И пак на някои които се надееха на себе си че са праведни, и унищожаваха другите, рече тази притча:
10. Двама человека възлязоха в храма да се помолят, единът Фарисей, а другият митар.
11. Фарисеят се изправи и молеше се в себе си така; Боже, благодаря ти, че не съм както другите человеци, грабители, обидници, прелюбодейци, или както този митар:
12. Постя дваж в седмицата, десетък давам от всичко що придобия.
13. И митарът като стоеше из далеч не щеше нито очите си към небето да подигне, но биеше се в гърдите си и думаше: Боже, бъди милостив мене грешному.
14. Казвам ви, че той слезе у дома си оправдан повече нежели онзи; защото всеки който възнася себе си, ще се смири; а който смирява себе си, ще се възнесе.
15. Приносяха му още и дечицата да се прикосне до тях, а учениците като видяха забраниха им.
16. Но Исус ги привика, и рече: Оставете децата да дохождат при мене, и не ги възпирайте; защото на таквиз е царството Божие.
17. Истина ви казвам: Който не приеме царството Божие както дете няма да влезе в него.
18. И някой си големец го попита и каза: Учителю благи, що да сторя за да наследвам живот вечен?
19. А Исус му рече: Що ме казваш благ? Никой не е благ тъкмо един Бог.
20. Заповедите знаеш: "Да не направиш прелюбодеяние;" " Да не убиеш;" " Да не откраднеш;" "Да не лъжесвидетелствуваш;" "Почитай баща си и майка си."
21. А той рече: Всичко това съм упазил от младостта си до нине.
22. Това като чу Исус, рече му: Още едно ти не достига: все що имаш продай, и раздай на сиромасите, и ще имаш съкровището на небето; и дойди та ме последвай.
23. А той като чу това оскърби се, защото беше много богат.
24. И като го видя Исус че се оскърби, рече: Колко мъчно ще влязат в царството Божие тези които имат богатство!
25. Защото по-лесно е да мине камила през иглени уши, а не богат да влезе в царството Божие.
26. А които чуха това рекоха: И кой може да се спаси?
27. А той рече: Невъзможното у человеците у Бога е възможно.
28. А Петър рече: Ето, ние оставихме всичко, и последвахме те.
29. А той им рече: Истина ви казвам, че няма никой който да е оставил къща, или родители, или братя, или жена, или чада заради царството Божие,
30. и да не получи многократно на това време, и в идущият век живот вечен.
31. И като взе дванадесетте при себе си, рече им: Ето възлязваме в Ерусалим, и ще се свърши всичко що е написано от пророците за Сина человеческаго.
32. Защото ще бъде предаден на езичниците и ще му се поругаят, и ще го обезчестят, и ще го заплюят,
33. и ще го бият, и ще го убият, и в третият ден ще възкръсне.
34. И те не разумяха нищо от това; и тая дума беше покрита за тях, и не разбираха това което се казваше.
35. А когато наближаваше до Ерихон, някой си сляп седеше край пътя да проси.
36. И като чу че народ минува, попита: Що е това?
37. И казаха му че Исус Назарянин минува.
38. Тогаз той извика и казваше: Исусе, Сине Давидов, помилвай ме!
39. И тези които вървяха напред запретяваха му да млъкне, но той още повече викаше: Сине Давидов, помилвай ме!
40. И спря се Исус и повеле да му го доведат; и като наближи попита го,
41. и рече: Що искаш да ти сторя? А той рече: Господи, да прогледам.
42. И Исус му рече: Прогледай; твоята вяра те изцели.
43. И тутакси прогледа, и тръгна след него, и славеше Бога; и всичкий народ като видя това, въздаде хвала Богу.