глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24

Старият Завет

Новият Завет

Лука 24 Цариградски (BG1871)

1. И в първия ден на седмицата, като беше сутрина рано, дойдоха на гроба носеще ароматите що бяха приготвили, имаше още и други някои с тях.

2. И намериха камика отвален от гроба.

3. И като влязоха не намериха тялото на Господа Исуса.

4. И когато бяха в недоумение за това, ето, предстанаха пред тях двама человека с блестещи дрехи.

5. И те уплашени наведоха лице до земята; а человеците им рекоха: Защо търсите живия между мъртвите?

6. Няма го тука, възкръсна. Наумете си що ви говори когато беше още в Галилея

7. и казваше как Син человечески ще бъде предаден в ръцете на грешни человеци, и ще бъде разпнат, и в третият ден ще възкръсне.

8. И спомниха си неговите думи:

9. И като се върнаха от гроба известиха всичко това на единадесетте и на всичките други.

10. И тези които казваха това на апостолите бяха Магдалина Мария и Иоана и Мария, майката Яковова, и другите с тях;

11. и техните думи се видяха пред тях като праздни приказки, и не ги вярваха.

12. А Петър стана и отиде на гроба тичешком, и щом надникна, вижда че лежаха саваните сами; и върна се назад и чудеше се в себе си за това що бе станало.

13. И, ето, двама от тях в същия ден отиваха в село което се казва Емаус, шестдесет стадии далеч от Ерусалим.

14. И те се разговаряха помежду си за всичко това що се бе случило.

15. И като си приказваха и се разпитваха, приближи и сам си Исус и вървеше с тях:

16. а очите им се удържаваха да го не познаят.

17. И рече им: Какви са тези думи които си приказвате помежду си като пътувате и сте тъжни?

18. И отговори единият на име Клеопа и рече му: Току ти ли си странен в Ерусалим и не знаеш това което стана в него тези дни?

19. И рече им: Кое? А те му рекоха: За Исуса Назарянина, който бе мъж пророк, силен делом и словом пред Бога и пред всичкия народ:

20. и как го предадоха нашите първосвещеници и началници на осъждение смъртно, и разпеха го;

21. а ние се надеехме че той е който ще да избави Израиля. Но при все това, този е днес третий ден откакто стана това.

22. Но и някои жени от нас смаяха ни, които отишли отзарана на гроба,

23. и, като не намерили тялото му, дойдоха и казваха че видели и явление на ангели които казвали че той е жив.

24. И някои от нашите отидоха на гроба и намериха тъй както и жените рекоха; а него не видяха.

25. И той им рече: О безумни и късни на сърце да вярвате все що е речено от пророците!

26. не трябваше ли това да пострада Христос и да влезе в славата си?

27. И като начна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за него във всичките писания.

28. И наближиха до селото дето отхождаха; и той се приструваше че отива по-далеч.

29. И понудиха го и казваха: Остани с нас, защото е при вечер, и денът превали. И той влезе да остане с тях.

30. И като седна с тях на трапезата, взе хляба и благослови, и преломи и даваше им.

31. И тям се отвориха очите, и познаха го; а той стана невидим на тях.

32. И рекоха помежду си: Не гореше ли в нас сърцето ни когато в пътя ни приказваше и тълкуваше ни писанията?

33. И станаха в истия този час та се върнаха в Ерусалим, и намериха събрани единадесетте, и тези които бяха с тях,

34. които и казваха: че наистина възкръснал Господ, и явил се Симону.

35. Те пък приказваха това което стана в пътя, и как го познаха когато разчупваше хляба.

36. И когато говореха това, сам си Исус предстана посред тях, и казва им: Мир вам.

37. А те се стреснаха и уплашиха се, понеже мислеха че дух виждат.

38. И рече им: Защо сте смутени? и защо влязват в сърдцата ви таквизи мисли?

39. Вижте ми ръцете и нозете, че съм истий аз: попипайте ме и вижте; защото дух няма плът и кости както гледате мене че имам.

40. И това като рече, показа им ръцете и нозете си.

41. Но те от радост като се не доверяваха още и се чудеха, рече им: Имате ли нещо за ядене тука?

42. И те му дадоха част от печена риба, и меден сот.

43. И взе та яде пред тях.

44. И рече им: Тези са думите които ви приказвах когато бях още с вас, че трябва да се изпълни все що е писано за мене в закона Моисеев и в пророците и в Псалмите.

45. Тогава им отвори ума да разумеят писанията.

46. И рече им че: Така е писано, и така трябваше да пострада Христос и да възкръсне от мъртвите в третия ден,

47. и да се проповяда в негово име покаяние и прощение на грехове във всичките народи, като се започне от Ерусалим;

48. а вие сте свидетели на това.

49. И, ето, аз проваждам върх вас обещанието на Отца си; а вие седете в града Ерусалим докле се облечете със сила от горе.

50. И ги изведе вън до Витания; и дигна ръцете си та ги благослови.

51. И когато ги благославяше, отстъпи се от тях и възносяше се на небето.

52. И те му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост;

53. и бяха винаги в храма, хвалеще и благославеще Бога. Амин.