1. И всичките митари и грешници се приближаваха около него да го слушат.
2. И роптаеха Фарисеите и книжниците и казваха: Този приима грешници и яде с тях наедно.
3. А той им рече тази притча и казваше:
4. Кой человек от вас, ако би имал сто овци, и му се загуби една от тях, не оставя деветдесетте и девет в пустинята, и не отива след изгубената, докле я намери?
5. И когато я намери, задига я на плещите си радостен;
6. и като си дойде у дома си, свиква приятелите си и съседите си, и казва им: Радвайте се с мене че си намерих изгубената овца.
7. Казвам ви че такава радост бива на небето за едного грешника който се кае, а не за деветдесет и девет праведници които нямат нужда от покаяние.
8. Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запаля свещ, и не мете къщата, и не търси прилежно докле я намери?
9. И когато я намери, свиква приятелките и съседките си, и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата която бях изгубила.
10. Така, ви казвам, бива радост пред ангелите Божии за едного каещаго се грешника.
11. Рече още: Някой си человек имаше двама синове;
12. и по-младият от тях рече на баща си: Отче, дай ми дела който ми се пада от имането. И раздели им имота си.
13. И след малко дни по-младият син събра си всичкото и отиде в страна далечна, и там разпиле имането си, с разблудното си живеяне.
14. И като иждиви всичко, стана голям глад в онази страна, и той начна да е в оскъдност.
15. И отиде та се пристави едному от гражданите на онази страна, който го проводи на полетата си да пасе свине.
16. И желаеше да напълни търбуха си от рошковите които ядяха свинете; и никой му не даваше.
17. И като дойде на себе си, рече: На колко наемници бащини ми изостава хляб, а пък аз мра от глад!
18. Ще стана да ида при баща си, и ще му река: Отче, съгреших на небето и пред тебе,
19. и не съм вече достоен да се нарека твой син: стори ме както едного от наемниците си.
20. И стана та дойде при баща си. И когато бе далеч още, видя го баща му, и смили се, и завтече се и припадна на врата му и го целуна.
21. Рече му син му: Отче, съгреших на небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.
22. И рече баща му на слугите си: Изнесте вън най-добрата премена и облечете го, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете му,
23. и докарайте храненото теле та го заколете, да ядем и да се веселим;
24. защото този ми син мъртъв бе и оживя, загинал бе и намери се. И начнаха да се веселят.
25. А по-старият син беше на нива; и както идеше та наближи къщата, чу пеене и ликуване.
26. И привика едного от слугите и питаше що е това.
27. А той му рече: Брат ти си дойде; и закла баща ти храненото теле защото го прие здрав.
28. И разгневи се, и не рачеше да влезе; и тъй, баща му излезе и молеше му се.
29. А той отговори и рече на баща си: Ето, толкози години ти работя, и никога твоята заповед не съм престъпил; и на мене нито яре ми си дал някога да се повеселя и аз с приятелите си;
30. а по що си дойде този твой син който изяде имота ти с блудниците, за него си заклал храненото теле.
31. А той му рече: Синко, ти си винаги с мене; и всичкото мое твое е;
32. а трябваше да се възвеселим и да се възрадваме, защото този твой брат мъртъв бе и оживя, и загинал бе и намери се.