глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24

Старият Завет

Новият Завет

Лука 14 Цариградски (BG1871)

1. И една събота когато дойде той в къщата на някого си началника на Фарисеите да яде хляб, те имаха очите си на него.

2. И, ето, имаше пред него някой си человек красничав.

3. И отговори Исус та говореше на законниците и на Фарисеите и рече: Позволено ли е да цели някой в събота?

4. А те мълчеха. И взе та го изцели, и пусна го.

5. И отговори на тях и рече: Кой от вас, ако би паднал оселът или волът му в яма, не би го на часа извлекъл в съботен ден?

6. И не можаха на това да му се отговорят.

7. Рече пак притча на званите, като гледаше как избират първите за седене места, и казваше им:

8. Кога те кани някой на свадба, не седай на първото място, да не би да е призовал и другиго по-почтен от тебе,

9. и дойде този който е поканил и тебе и него и ти рече: Дай място на тогова; и тогаз начнеш с усрамяване да захванеш последното място.

10. На кога те поканят, иди и седни на последното място, за да ти рече, кога дойде този който те е призовал: Приятелю, възлез по-горе. Тогаз щеш има слава пред тези които седят с тебе наедно.

11. Защото всеки който възнося себе си ще се смири, и който се смирява ще се възнесе.

12. Казваше и на тогова който го беше призвал: Кога правиш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито съседи богати; да не би те подобно и те поканили и ти бъде заплатено.

13. Но кога правиш угощение, поканвай сиромаси, клосни, хроми, и слепи;

14. и ще бъдеш блажен; защото нямат да ти платят; понеже ще ти бъде заплатено във възкресението на праведните.

15. Това като чу един от седещите с него, рече му: Блажен който яде хляб в царството Божие.

16. А той му рече: Някой си человек направи вечеря голяма, и покани мнозина.

17. И в часа на вечерята проводи раба си да рече на поканените: Елате, понеже всичко е вече готово.

18. И начнаха всичките като на един ум да се отричат: Първият му рече: Нива купих, и нужда имам да излеза и да я видя; моля ти се, имай ме отречен.

19. И друг рече: Купих пет чифта волове, и отхождам да ги опитам; моля ти се, имай ме отречен.

20. И друг рече: Ожених се; и за това не мога да дойда.

21. И когато си дойде този раб разказа на господаря си това. Тогаз се разгневи стопанинът и рече на раба си: Излез скоро по улиците и пътищата на града, и доведи тука сиромасите и клосните и хромите и слепите.

22. И рече рабът: Господарю, както си заповядал стана, и още място има.

23. И рече господарът на раба: Излез на пътищата и по оградите, и принуди ги да влязат, за да се напълни домът ми;

24. защото ви казвам че никой от онез призваните человеци няма да вкуси от вечерята ми.

25. И вървяха с него наедно народ много; и обърна се та им рече:

26. Ако иде някой при мене, и не възненавиди баща си, и майка си, и жена си, и чадата си, и братята си, и сестрите си, а още и своя си живот, не може да бъде мой ученик.

27. И който не носи кръста си и не върви след мене не може да ми бъде ученик.

28. Защото кой от вас, кога иска да съгради стълп, не седа първом да пресметне разноските си дали ще има потребното да го изкара?

29. да не би като положи основанието а не може после да го изкара, да наченат всичките които гледат да му се подсмиват

30. и да казват: Този человек начена да гради, и не може да изкара.

31. Или кой цар, като отхожда на бой против другиго цар, не седа първом да размисли, възможно ли е с десет хиляди да стои на среща тогоз който иде против него с двадесет?

32. Ако ли не, то кога е той още далеч отпраща посланници и моли се за мир.

33. Тъй прочее всеки от вас който не се отрече от всичкия си имот не може да бъде мой ученик.

34. Добро нещо е солта; но ако солта се развали, с що ще се поправи?

35. Тя вече не струва нито за земята, нито за тора; вън я изхвърлят. Който има уши да слуша нека слуша.