1. И наближаваше праздникът на безквасните хлябове, който се казва Пасха.
2. И първосвещениците и книжниците търсеха как да го убият; защото се бояха от народа.
3. И влезе Сатана в Юда, който се казваше Искариот, който беше от числото на дванадесетте;
4. и отиде и наговори се с първосвещениците и войводите как да им го предаде.
5. И възрадваха се те, и нагласиха се да му дадат сребро.
6. И даде обещание, и търсеше сгодно време да им го предаде без народа.
7. Дойде же денът на безквасните в който трябваше да жертвуват пасхата.
8. И проводи Петра и Иоана, и рече: Идете и пригответе ни да ядем пасхата.
9. А те му рекоха: Де искаш да приготвим?
10. А той им рече: Ето, щом влезете в града ще ви срещне человек който носи кърчаг с вода: идете след него в дома в който влезе,
11. и речете на стопанина на къщата: Учителът казва на тебе: Де е гостинната стая в която наедно с учениците си ще ям пасхата?
12. И той ще ви посочи горница голяма постлана: там пригответе.
13. И като отидоха намериха както им рече: и приготвиха пасхата.
14. И когато дойде часът, седна на трапезата, и дванадесетте апостоли с него.
15. И рече им: С желание пожелах да ям тази пасха с вас преди страданието си;
16. защото ви казвам че няма да ям вече от нея докле се не изпълни в царството Божие.
17. И като взе чашата, благодари и рече: Вземете това и разделете го помежду си;
18. защото ви казвам че няма да пия от плода на лозата докато не дойде царството Божие.
19. И взе хляб, и като благодари преломи го, даде им, и рече: Това е тялото мое което се за вас дава: това правете за мое възпоминание.
20. Така взе и чашата след вечерята, и рече: Тая чаша е новият завет с моята кръв която се за вас пролива.
21. Но, ето, ръката на тогоз който ме предава с мене е на трапезата.
22. И Син человечески отхожда според както е определено; но горко на тогоз человека чрез когото се предава!
23. И те наченаха да разискват помежду си кой ли от тях ще е този който ще стори това.
24. Стана още и препирня помежду им кого от тях ще имат за по-голям.
25. А той им рече: Царете на народите господаруват над тях, и тези които ги владеят наричат се благодетели.
26. А вие не така; но най-големият изпомежду ви да бъде както най-малкия, който началствува, както оногоз който слугува.
27. Защото кой е по-голям, който седи на трапезата ли, или който слугува? не този ли който седи? Но аз помежду вас съм като един който слугува.
28. А вие сте онези които устояхте с мене наедно в моите напасти.
29. За това аз вам завещавам царство както Отец ми завеща на мене;
30. за да ядете и да пиете на трапезата ми в царството мое, и да седнете на престоли да съдите дванадесетте племена Израилеви.
31. И рече Господ: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска за да ви отсее като жито;
32. но аз се молих за тебе да не оскудее твоята вяра; и ти когато се обърнеш утвърди братята си.
33. И Петър му рече: Господи, готов съм с тебе наедно и в тъмница и на смърт да ида.
34. А той му рече: Казвам ти, Петре: Петелът днес няма да попее преди да се отречеш ти триж че ме не познаваш.
35. И рече им: Когато ви пратих без кесия, без тържик, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? А те рекоха: От нищо.
36. Тогаз им рече: Но сега който има кесия да я вземе със себе си, така и тържик, и който няма, нека продаде дрехата си и нека купи нож;
37. защото ви казвам че още и това писаното трябва да се изпълни на мене: "И с беззаконните се счете," защото писаните за мене вземат край.
38. И те рекоха: Господи, ето тука два ножа. А той им рече: Доволно са.
39. И излезе та отиде по обичай на гората Елеонска; отидоха след него и учениците му.
40. И като дойде на мястото, рече им: Молете се да не впаднете в изкушение.
41. И той се отлъчи от тях колкото един хвърлей камик, и коленичи, и молеше се,
42. и думаше: Отче, ако щеш, да ме заминеш с тази чаша; обаче не моята воля, но твоята да бъде.
43. И яви му се ангел от небето та го укрепяваше.
44. И понеже бе в тъга молеше се по-усърдно; и потта му стана както капки кръв които капеха на земята.
45. И като стана от молбата, дойде при учениците си и намери ги заспали от скърб;
46. и рече им: Защо спите? Станете та се молете, за да не впаднете в изкушение.
47. И когато още говореше той, ето народ, и този който се наричаше Юда, един от дванадесетте, вървеше напред тях, и приближи при Исуса да го целуне.
48. А Исус му рече: Юдо, с целуване ли предаваш Сина человеческаго?
49. И тези които бяха с Исуса, като видяха това що имаше да стане, рекоха му: Господи, да ударим ли с ножа?
50. И един от тях удари първосвещениковия раб и отряза му дясното ухо.
51. А Исус отговори и рече: Оставете до тука; и допря се до ухото му и го изцели.
52. И рече Исус на първосвещениците и на войводите на храма и на старейшините що бяха дошли върх него: Като на разбойник ли излязохте с ножове и сопи?
53. Всеки ден бях с вас в храма, и не простряхте ръце на мене. Но това е вашият час и властта на тъмнината.
54. И като го хванаха, заведоха го, и въведоха го в дома на първосвещеника. А Петър идеше след него от далеч.
55. И наклали бяха огън насред двора та бяха наседали; и Петър седеше между тях.
56. И вижда го една слугиня че седи до огъня, вгледа се в него, и рече: И този беше с него.
57. А той се отрече от него и рече: Жено, не го зная.
58. И след малко друг един го видя и рече: И ти си от тях. А Петър рече: человече, не съм.
59. И като се мина до един час, друг някой потвърдяваше и казваше: Наистина и този беше с него; защото е Галилеянин.
60. А Петър рече: человече, не зная що казваш; и тоз час още като говореше той, петелът попя.
61. И обърна се Господ та погледна Петра; и смисли Петър речта Господня що му рече че: Преди да пее петелът ще се отречеш от мене триж.
62. И излезе Петър вън и плака горко.
63. И мъжете които държеха Исуса ругаеха му се и го биеха.
64. И като го прикриваха, удряха го по лицето и го питаха и казваха: Проречи, кой е що те удари?
65. И други много хули казваха върх него.
66. И като съмна, събраха се старейшините народни, първосвещениците и книжниците, та го изведоха на събора си,
67. и му рекоха: Кажи ни: Ти ли си Христос? И рече им: Ако ви кажа, няма да повярвате;
68. а ако ви питам, не ще ми отговорите, нито ще ме пуснете.
69. От нине Син человечески ще бъде седещ отдясно на силата Божия
70. И всичките рекоха: Ти прочее Син Божий ли си? А той им рече: Вие казвате право че съм аз. Божия.
71. А те рекоха: Що ни трябва още свидетелство? защото ние сами чухме от устата му.