глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24

Старият Завет

Новият Завет

Лука 5 Цариградски (BG1871)

1. А веднъж когато народът го притискаше да слуша словото Божие, той стоеше при езерото Генисаретско,

2. и видя две ладии че стояха покрай езерото; а рибарите бяха излезли из тях та изпираха мрежите си.

3. И като влезе в една от ладиите която беше Симонова, помоли го да я отдалечи малко от земята; и седна та поучаваше народа от ладията.

4. И щом престана от да говори, рече Симону: Оттегли ладията в дълбочината, и хвърлете мрежите си да уловите риба.

5. А Симон отговори и рече му: Учителю, цяла нощ сме се трудили, и не уловихме нищо; но по твоята реч ще хвърля мрежата.

6. И това като сториха, уловиха много множество риби, щото се прокъснуваше мрежата им.

7. И кивнаха на дружината си които бяха в другата ладия да дойдат да им помогнат; и дойдоха, и напълниха и двете ладии, до толко щото щяха да потънат.

8. А като видя Симон Петър припадна на коленете Исусови, и казваше: Иди си от мене, Господи, защото съм человек грешен;

9. понеже ужас обзе и него и всичките що бяха с него за лова на рибите що уловиха,

10. подобно и Якова и Иоана, синовете Заведееви, които бяха съдружници Симонови. И рече Исус Симону: Не бой се: от сега человеци ще ловиш.

11. И като извлекоха ладиите на сушата, оставиха всичко и отидоха след него.

12. И когато беше в един от градовете, ето человек пълен с проказа, който, като видя Исуса, падна на лицето си, та му се помоли и казваше: Господи, ако щеш, можеш да ме очистиш.

13. А той простря ръка та се допря до него, и рече: Искам, бъди очистен; и тутакси проказата се махна от него.

14. И той му заповяда да не каже това никому, но иди, казва, покажи се на свещеника, и принес за очищението си както е Моисей заповядал за свидетелство тям.

15. Но още повече се разчуваше за него; и събираха се народ много да слушат, и да ги изцелява от болестите им.

16. А той се оттегляше в пустините и молеше се.

17. И един ден, когато той поучаваше, седяха Фарисеи и законоучители, които бяха надошли от всяко село на Галилея и Юдея и Ерусалим; и сила Господня бе в изцеляването им.

18. И ето человеци които носеха на одър едного человека който беше разслабен; и искаха да го внесат вътре, и да го сложат пред него.

19. Но понеже не намериха през де да го внесат вътре поради народа, възлязоха на покрива, и през керемидите спуснаха го с одъра на сред пред Исуса.

20. И като видя Исус вярата им, рече му: человече, прощават ти се греховете ти.

21. И начнаха да размишляват книжниците и Фарисеите и да казват: Кой е този, който говори богохулство? Кой може да прощава грехове освен едного Бога?

22. А като разумя Исус помислите им, отговори и рече им: Що размишлявате в сърцата си?

23. Що е по-лесно да река: Прощават се греховете ти, или да река: Стани та ходи?

24. Но за да познаете че Син человечески има власт на земята да прощава грехове, (рече разслабленому:) Тебе думам: Стани, и дигни одъра си, та иди у дома си.

25. И на часа стана пред тях, дигна това на което лежеше, та отиде у дома си, и славеше Бога.

26. И ужас обзе всичките, и славеха Бога, изпълниха се от страх, и казваха: Днес видяхме пречудни неща.

27. И след това излезе вън, и видя едного митар на име Левий че седеше на митарницата, и рече му: Ела след мене.

28. И той остави всичко, и стана та отиде след него.

29. И стори му Левий голямо угощение в къщата си; и много множество митари имаше и други които седяха с тях на трапезата.

30. А книжниците им и Фарисеите роптаеха на учениците му и казваха: Защо с митарите и грешниците ядете и пиете?

31. А отговори Исус и рече им: Нямат нужда за лекар здравите, но болните.

32. Не дойдох да призова праведните, но грешниците на покаяние.

33. И те му рекоха: Защо учениците Иоанови често постят и молба правят, така и Фарисейските, а твоите ядат и пият?

34. А той им рече: Можете ли стори свадбарите да постят докле е с тях младоженикът?

35. Ще дойдат обаче дни, когато се отнеме от тях младоженикът: тогаз през онези дни ще постят.

36. Казваше им още и притча: Никой не туря плат от нова дреха на ветха дреха; а инак, и новото дере ветхата, и платът от новата не си прилича с ветхата.

37. И никой не налива ново вино в мехове ветхи; ако ли не, новото вино ще разпукне меховете, и то ще се излее, и меховете ще се развалят.

38. Но трябва да се налива новото вино в мехове нови, и се завардят и двете.

39. И никой от как пие вино ветхо, не иска тутакси ново, защото казва: Ветхото е по-добро.