1. Когато Деметрий научи, че Никанор и войниците му са паднали в сражението, повторно изпрати Вакхид и Алким в юдейската земя, а с тях и дясното крило на войската.
2. Те тръгнаха по пътя за Галгал, разположиха се на лагер при Месалот в Арвили и като го завладяха, погубиха много хора.
3. В първия месец на сто и петдесет и втората година разположиха лагера си при Йерусалим,
4. но след това се вдигнаха и се отправиха към Верея с двадесет хиляди мъже и с две хиляди конници.
5. Юда пък се беше разположил при Еласа с три хиляди отбрани мъже.
6. Но като забелязаха огромната, превъзхождаща ги по численост войска, обзе ги голям страх и мнозина избягаха от лагера. От тях останаха не повече от осемстотин мъже.
7. Юда видя как войската му се разбяга и понеже му предстоеше битка, сърцето му се сви, защото нямаше време да ги събере.
8. Сломен, той се обърна към останалите: „Да се вдигнем и да тръгнем срещу нашите противници, може би ще имаме сили да се бием с тях!“
9. Но те започнаха да го разубеждават: „Няма да ни стигнат силите. Нека сега спасим живота си, а после ще се върнем с нашите братя и тогава ще се сражаваме против тях – твърде малко сме.“
10. Тогава Юда рече: „Не, само това няма да сторя – да бягам от тях! Ако е дошъл часът ни, нека храбро умрем за нашите братя и да оставим неопетнена нашата слава.“
11. Вражеската войска напусна лагера и се разгърна пред тях. Конницата се раздели на две части, а пред войската вървяха прашкари, стрелци и челен отряд все опитни войници.
12. Вакхид пък се намираше на дясното крило. Войската напредваше с двете крила, звучаха бойни тръби.
13. Хората на Юда също затръбиха с тръби, земята се разтресе от грохота на войските и се завърза битка, която продължи от сутринта до вечерта.
14. Юда забеляза, че Вакхид и основната част от войската му се намират вдясно. Тогава при него се събраха всички със смели сърца,
15. разбиха дясното крило и ги преследваха до Азотската планина.
16. Но онези, които се намираха на лявото крило, като видяха, че дясното крило е разбито, се обърнаха в посока към Юда и хората, които го следваха.
17. Настана жестока битка, паднаха много убити и от едната, и от другата страна.
18. Падна и Юда, а останалите се разбягаха.
19. Йонатан и Симон взеха тялото на своя брат и го погребаха в гробницата на предците му в Модин.
20. Всички израилтяни го оплакаха в неутешими ридания, много дни скърбяха за него и казваха:
21. „Загина достойният спасител на Израил!“
22. Останалите дела на Юда, сраженията, смелите подвизи, които той извърши, и неговото величие не са описани, защото бяха твърде много.
23. А след смъртта на Юда по всички предели на Израил се появиха хора, престъпващи Закона, и всички, които вършеха неправда, вдигнаха глава.
24. По това време настана страхотен глад, сякаш и земята мина на тяхна страна.
25. Тогава Вакхид избра нечестивите мъже и ги постави за управници на страната.
26. Те издирваха приятелите на Юда, разпитваха ги и ги отвеждаха при Вакхид. А той, за да им отмъсти, ги подлагаше на оскърбления.
27. И настана голяма скръб в Израил, каквато не бе имало от деня, от който сред тях престанаха да се явяват пророци.
28. Тогава всички приятели на Юда се събраха и казаха на Йонатан:
29. „Откакто твоят брат Юда умря, не се намери мъж като него, който да излезе срещу враговете, Вакхид и срещу противниците на нашия народ.
30. Затова ние днес те избрахме да ни бъдеш вместо него военачалник и предводител, за да водиш нашата война.“
31. Тогава Йонатан прие предводителството и зае мястото на своя брат Юда.
32. Но Вакхид узна за това и търсеше как да го убие.
33. Когато научиха това, Йонатан и брат му Симон, както и всички, които бяха с него, избягаха в пустинята Текоа и се разположиха на лагер при водите на езерото Асфар.
34. Вакхид узна за това в съботен ден и премина заедно с цялата си войска отвъд Йордан.
35. А Йонатан изпрати своя брат Йоан, който предвождаше обоза, при приятелите си, наватеите, с молба да съхраняват при тях многото им багаж.
36. Обаче от Мидава излязоха Ямвриевите синове, заловиха Йоан и всичко, което той имаше, и избягаха с плячката.
37. Скоро след това известиха на Йонатан и на брат му Симон, че Ямвриевите синове правят голяма сватба и с многолюдно шествие тържествено водят от Надават невеста, дъщеря на един от прочутите ханаански велможи.
38. Тогава те си спомниха за пролятата кръв на брат си Йоан, изкачиха се на планината и потърсиха скрито убежище.
39. Когато вдигнаха очи, скоро видяха шумна тълпа и много дарове. Младоженецът, неговите приятели и братята му бяха излезли да ги посрещнат с тъпани, музика и много оръжие.
40. Тогава ги нападнаха от засада и ги избиха. Мнозина паднаха убити, останалите избягаха в планината и те им взеха всичко като плячка.
41. И сватбеното тържество се обърна в скръб, а звуците от музиката им – в сълзи.
42. Така те отмъстиха за кръвта на своя брат и се върнаха в блатистата местност край Йордан.
43. Като чу за това, Вакхид дойде един съботен ден при бреговете на Йордан с голяма войска.
44. Тогава Йонатан се обърна към хората си: „Да се вдигнем и да се сражаваме за живота си! Днес не е това, което беше вчера и завчера.
45. Ето пред нас и зад нас е неприятелят, отвред са водите на Йордан, блато и гора и няма откъде да се измъкнем.
46. Затова отправете зов към небето, за да се избавите от ръцете на нашите врагове.“
47. И битката започна. Йонатан протегна ръка, за да срази Вакхид, но той му се изплъзна назад.
48. Йонатан и хората му се хвърлиха в Йордан и преплуваха до другия бряг, но враговете не преминаха Йордан, за да ги преследват.
49. В този ден от войската на Вакхид паднаха около хиляда мъже.
50. Вакхид се върна в Йерусалим и построи в Юдея укрепени градове – крепостите в Йерихон, Емаус, Бет-Херон, Ветил, Тамната, Фаратон и Тефон, с високи стени, порти и греди за залостване.
51. В тях постави стража, за да държи Израил в покорство.
52. Той укрепи също градовете Ветсура, Газара и крепостта на Йерусалим, като остави в тях войска и запаси от храни.
53. Взе и заложници – синовете на влиятелни хора в страната – и ги постави под стража в Йерусалимската крепост.
54. През втория месец на сто и петдесет и третата година Алким заповяда да съборят стената на вътрешното преддверие на храма и така да разрушат делото на пророците. Но когато започнаха да рушат,
55. в същото време Алким получи удар и начинанието му бе осуетено. Устата му се скова, той онемя, така че не можеше вече да промълви нито дума и да се разпореди относно завещанието си.
56. Наскоро след това Алким умря в тежки мъки.
57. Щом Вакхид узна, че Алким е мъртъв, върна се при царя и юдейската земя остана две години спокойна.
58. Тогава всички онези, които отхвърляха Закона, се събраха на съвет и си рекоха: „Ето Йонатан и неговите хора живеят спокойно и в безопасност. Нека доведем сега Вакхид и той ще ги залови всички за една нощ.“
59. И те се отправиха да го съветват за това.
60. Той веднага тръгна на поход с голяма войска, като изпрати тайно писма до всички свои съюзници в Юдея да заловят Йонатан и неговите хора. Но те не успяха, защото се разчу за намеренията им.
61. Тогава хванаха около петдесет жители на страната – хора, виновни за това злодейство, и ги убиха.
62. А Йонатан, Симон и хората с тях се оттеглиха към Ветваси в пустинята. Те възстановиха разрушенията там и укрепиха града.
63. Вакхид узна за това, събра цялата си войска, като призова и онези, които се намираха в Юдея,
64. пристигна и се разположи на лагер при Ветваси. В продължение на много дни водеше битка за него, като използваше обсадни машини.
65. В това време Йонатан остави в града брат си Симон, а сам той излезе в околностите с неголяма войска и
66. порази в шатрите им Одомер и братята му, както и синовете на Фасирон. Те започнаха да нанасят удари и с получената подкрепа продължиха настъплението.
67. Тогава Симон и неговите хора излязоха от града и опожариха обсадните машини.
68. Те влязоха в сражение с Вакхид и го разбиха. С това му причиниха голяма скръб, защото неговият замисъл и нападението отидоха напразно.
69. Обзет от гняв към нечестивците, които го бяха съветвали да дойде в тази страна, той уби мнозина от тях и реши да се върне в земята си.
70. Щом узна за това, Йонатан изпрати при него пратеници, за да сключат мир с него и да издействат връщането на пленените.
71. Вакхид прие неговото предложение и се закле да не му причинява никакво зло през целия си живот.
72. Върна му и пленниците, които преди беше пленил в Юдея, оттегли се в своята земя и вече не престъпи пределите им.
73. Така мечът над Израил бе свален. Йонатан се засели в Михмас и започна да съди народа, като изтреби нечестивите сред израилтяните.