1. Симон научи, че Трифон е събрал голяма войска, за да нахлуе в юдейската земя и да я разори.
2. И понеже виждаше как народът е обзет от безпокойство и страх, пристигна в Йерусалим, събра народа
3. и се обърна към него с ободрителни думи: „Сами знаете колко направихме аз, моите братя и семейството ми за тези закони и светини, за войните и страданията, които изпитахме.
4. Затова всички мои братя загинаха за Израил и останах аз единствен.
5. И да не дава Бог сега, по време на неспирен гнет, да започна да щадя своя живот, защото аз не съм по-достоен от братята си.
6. Напротив, ще закрилям своя народ и светилището, жените и децата ни, защото всички народи се обединиха от омраза, за да ни изтребят.“
7. И щом прозвучаха тези думи, духът на народа се възпламени.
8. С викове те му отвърнаха: „Нека ти си нашият предводител вместо Юда и Йонатан, твоя брат!
9. Води ни в битките и каквото ни наредиш, ще изпълним.“
10. Тогава той събра всички мъже, годни да воюват, побърза да довърши стените на Йерусалим и го укрепи отвред.
11. После изпрати Йонатан, сина на Авесалом, в Йопия с доста войска. Той прогони онези, които се намираха в нея, и остана там.
12. Междувременно Трифон тръгна с многобройна войска от Птолемаида, за да навлезе в юдейската земя. Под стража с него беше и Йонатан.
13. Симон пък се разположи на стан при Адида, където започваше равнината.
14. Когато Трифон узна, че Симон е заел мястото на своя брат Йонатан и се готви да влезе в сражение с него, изпрати при него пратеници със следното известие:
15. „Задържахме брат ти Йонатан заради среброто, с което задлъжня на царската хазна, тъй като е заемал различни служби.
16. Затова прати сега сто таланта сребро и двама от синовете му за заложници, та като бъде освободен, да не се отметне от нас, и ние ще го пуснем.“
17. Симон долови коварството в думите им, но изпрати среброто и децата, за да не си навлече голяма омраза сред народа.
18. Иначе щяха да говорят: „Йонатан загина заради това, че Симон не изпрати среброто и децата.“
19. И така, той им предаде децата и сто таланта, но Трифон се оказа измамник и не пусна Йонатан.
20. След това Трифон тръгна, за да нахлуе в страната и да я разори, като мина по околен път към Адара. Но Симон и войската му се явяваха пред него навсякъде, където той се опитваше да премине.
21. А онези, които се намираха в крепостта на Йерусалим, изпратиха при Трифон пратеници с искане да ускори прехода си през пустинята и да им достави храна.
22. Трифон подготви цялата си конница, за да извърши прехода, но през нощта падна обилен сняг. Поради снега той не успя да премине и затова се вдигна и пое обратно към Галаад.
23. И щом приближи Васкама, нареди да убият Йонатан и там да го погребат.
24. След това Трифон се оттегли и се върна в страната си.
25. А Симон изпрати хора да приберат костите на брат му Йонатан и ги погреба в Модин, града на неговите предци.
26. Цял Израил го оплакваше горчиво и скръбта по него продължи много дни.
27. Над гроба на своя баща и братята си Симон съгради паметник. Издигна го висок, от дялан камък и отпред, и отзад, за да се вижда отдалече.
28. Върху него постави седем пирамиди една срещу друга – на баща си, на майка си и на четиримата си братя.
29. Обгради ги с високи стълбове – произведения на изкуството, върху тях пълно въоръжение за вечен спомен, а до оръжията върху камъка бяха издялани изображения на кораби, така че да се виждат от всички, които плаваха в морето.
30. И до днес стои този надгробен паметник, който той издигна в Модин.
31. Трифон се отнесе с коварство и към младия цар Антиох, погуби го
32. и се възцари вместо него, като възложи на себе си короната на Мала Азия и причини голямо нещастие на страната.
33. А Симон строеше крепости в Юдея, укрепяваше ги с високи кули и величествени стени, с порти, които здраво се залостват, и трупаше хранителни запаси в тях.
34. След това той изпрати отбрани мъже при цар Деметрий, за да издействат облекчения за страната, тъй като всичко, сторено от Трифон, беше грабеж.
35. В отговор на тези думи цар Деметрий му изпрати следното писмо:
36. „Цар Деметрий поздравява Симон, първосвещеника и приятеля на царете, старейшините и юдейския народ.
37. Получихме златната корона и палмовото клонче, което ни изпратихте, и сме готови да сключим с вас траен мир и да разпоредим на властите да ви облекчат данъците.
38. Всичко, което сме потвърдили пред вас, остава в сила, а крепостите, които сте построили, нека принадлежат на вас.
39. Ние ви прощаваме недомислията и нарушенията, сторени до днес, а също и данъка за венеца, който сте длъжни да плащате. Ако пък са налагани някакви други данъци в Йерусалим, отсега нататък се отменят.
40. И ако сред вас се намират достойни да бъдат вписани на военна служба при царя, нека се запишат и между нас да настъпи мир.“
41. В сто и седемдесетата година беше снето от Израил игото на езичниците,
42. а народът започна да пише в удостоверенията и договорите: „В първата година при управлението на Симон – великия първосвещеник, военачалник и предводител на юдеите.“
43. В онези дни Симон нападна Газа, обкръжи я с войска, изгради обсадна кула и като я докара до града, разби една от кулите му и я завладя.
44. Онези, които се намираха в кулата, наизскачаха из града и в него настана голяма суматоха.
45. Жителите му се изкачиха на стената с жените и децата си, раздраха дрехите си и със силни викове молеха Симон да сключи с тях примирие.
46. А думите им бяха: „Постъпѝ с нас не според злините, които сторихме, а според своята милост.“
47. И Симон прояви милост към тях, прекрати битката, но ги изгони от града и очисти домовете, в които имаше идоли. Едва тогава влезе в града, като възхваляваше и благославяше Бога.
48. Той изхвърли от него всичко нечисто, засели в него хора, които съблюдават Закона, укрепи града и построи в него дом и за себе си.
49. А на онези, които се намираха в Йерусалимската крепост, не позволяваха нито да излизат, нито да влизат в страната, за да купуват или продават. Те нямаха нищо за ядене и мнозина от тях умряха от глад.
50. Тогава те отправиха към Симон молба за мир. Той им го даде, но ги изгони оттам и очисти крепостта от оскверненията.
51. На двадесет и третия ден от втория месец на сто седемдесет и първата година той влезе в крепостта със славословия и палмови клони, под звуците на арфи, цитри и цимбали, с псалми и песни, защото беше съкрушен големият враг на Израил.
52. И разпореди този ден да се празнува ежегодно с веселие, укрепи храмовия хълм, който се намираше близо до крепостта, и се засели там заедно с приближените си.
53. А когато Симон видя, че синът му Йоан вече е възмъжал, определи го за предводител на всички войски, а той се установи в Газара.