1. След победата си синът на Филип, Александър Македонски, който беше тръгнал от земята Китим и беше разбил Дарий, царя на персите и мидите, се възцари вместо него, както преди беше покорил и Елада.
2. Той водеше много войни, завладяваше крепости и навред погубваше царе.
3. Достигна до краищата на света, заграби плячка от много народи и земята се смири пред него. Той се възгордя и надменност изпълни сърцето му.
4. Събра много силна войска, наложи властта си над страни, народи и владетели и те му станаха поданици.
5. Но след това бе повален от болест на легло и разбра, че умира.
6. Тогава повика своите висши военачалници, възпитани заедно с него от младини, и раздели между тях царството си, докато още беше жив.
7. Когато умря, Александър беше царувал дванадесет години.
8. И всеки от военачалниците му наследи властта в своята област.
9. И след смъртта му всички те си туриха корони, а след тях и синовете им в продължение на много години и изпълниха със злини земята.
10. От тях излезе коренът на греха – Антиох Епифан, син на цар Антиох. Той беше заложник в Рим и се възцари в сто тридесет и седмата година от царството на елините.
11. По онова време в Израил се появиха хора, които се отвърнаха от закона и убеждаваха мнозина с думите: „Да идем и да сключим съюз с околните народи, защото, откакто се отделихме от тях, ни сполетяха много беди.“
12. Думите им намериха одобрение
13. и неколцина от народа изявиха желание да отидат при царя, и той им позволи да следват езическите разпоредби.
14. Тогава построиха в Йерусалим училище според обичая на езичниците,
15. заличаваха следите от обрязването си, като отстъпиха от светия завет, съединиха се с езическите народи и се отдадоха на злото.
16. Когато Антиох видя, че царската му власт укрепна, замисли да се възцари над Египет, за да царува над двете царства.
17. Той нахлу в Египет със силна войска, с колесници и слонове, с конници и много кораби
18. и влезе в бой с Птолемей, египетския цар. Разгромен от мощта му, Птолемей побягна, а мнозина паднаха в рани.
19. Тогава завладяха укрепените градове в Египет и Антиох разграби страната.
20. След покоряването на Египет в сто четиридесет и третата година Антиох се върна, за да се отправи срещу Израил, и влезе в Йерусалим със силна войска.
21. Той влезе надменно в светилището, взе златния жертвеник, светилника и всички свещени съдове,
22. трапезата на предложението, чашите за възлияние, блюдата, златните кадилници и завесата, венците, дори златната украса пред храма – всичко заграби.
23. Взе среброто, златото и скъпоценните съдове, взе и скритите съкровища, които намери.
24. С всичко заграбено той се завърна в страната си, след като извърши кръвопролития и произнесе речи, изпълнени с високомерие.
25. Тогава настъпи голяма скръб навред в Израил.
26. Стенеха началници и старейшини, останаха без сили девойки и младежи, повехна красотата на жените.
27. Младоженецът оплакваше, а младоженката седеше в стаята, потопена в скръб.
28. Земята затрепери заради своите обитатели и цялото потомство на Яков се покри със срам.
29. А когато изминаха две години, царят изпрати свой началник в градовете на Юдея, за да събере данъците. И той дойде в Йерусалим с голяма войска.
30. С коварни думи им заговори за мир и те му повярваха. Но той ненадейно нападна града и му нанесе голямо поражение, като погуби много народ от израилтяните.
31. Ограби града, изгори го в пламъци и разруши къщите му и стените около него.
32. Жените и децата отведоха в плен, а добитъка взеха като плячка.
33. Обградиха Давидовия град с голяма и здрава стена, с укрепени кули и той стана крепост за тях.
34. Там настаниха нечестив народ, хора, които не почитаха Закона, и те се укрепиха в нея.
35. Набавиха си оръжие и храна и като струпаха там плячката, събрана в Йерусалим, се превърнаха в голяма заплаха.
36. И това стана постоянна засада за светилището и зъл дявол за Израил,
37. защото те проливаха невинна кръв около храма и го оскверняваха.
38. Заради тях жителите на Йерусалим се разбягаха и той стана дом на чужденци, стана чужд за своите потомци и децата му го изоставиха.
39. Светилището му запустя като пустиня, празниците му се превърнаха в скръб, съботите му – в укор, а почитта му – в унижение.
40. Колкото беше някогашната му слава, толкова се изпълни с безчестие, а неговото величие се превърна в печал.
41. Цар Антиох разпореди писмено по цялото си царство всички да станат един народ
42. и всеки да изостави своите обичаи. И всички народи приеха разпоредбата на царя.
43. Мнозина от израилтяните също се съгласиха да следват идолопоклонството му, принесоха жертви на идолите и оскверниха съботата.
44. А царят разпрати чрез вестители писмена заповед в Йерусалим и в юдейските градове да следват чужди за страната обичаи:
45. да не извършват вече всеизгаряния, жертвоприношения и възлияния в светилището, да отменят съботите и празниците
46. и да осквернят светилището и свещениците,
47. да издигат жертвеници, храмове и места за идолослужение, да принасят в жертва свинско месо и нечист добитък,
48. да не обрязват повече синовете си, да оскверняват душите им с всичко нечисто и идолопоклонническо,
49. за да забравят закона и да променят всичките му разпоредби.
50. И ако някой не постъпи според заповедта на царя, да бъде предаден на смърт.
51. Писма с такова съдържание той разпрати по цялото си царство и постави надзиратели над целия народ. А на юдейските градове нареди да принасят жертви във всеки град.
52. И при надзирателите се събраха мнозина от народа – всички онези, които изоставиха Закона. Те сториха злини по земята
53. и принудиха израилтяните да се крият в убежища, кой където намери.
54. На петнадесетия ден от месец хаслев, в сто четиридесет и петата година, поставиха върху жертвеника мерзост на запустението. Те издигнаха жертвеници в юдейските градове наоколо,
55. а пред вратите на къщите и по улиците извършваха кадене.
56. Късаха и изгаряха в огън книгите на Закона, които намираха.
57. У когото откриеха книгата на Завета или пък се придържаше към Закона, според царската заповед го предаваха на смърт.
58. Вършеха такива насилия всеки месец над израилтяните в градовете, ако бяха престъпили заповедта.
59. А на двадесет и петия ден от месец хаслев, когато принасяха жертви на жертвеника, който беше над олтара,
60. те съгласно заповедта убиваха жените, обрязали децата си,
61. бесеха кърмачетата за шиите им, а също техните близки и онези, които бяха извършили обрязването.
62. Но мнозина в Израил проявиха твърдост и устояха да не ядат нечисто.
63. Те предпочетоха да умрат, за да не се оскверняват с храната и да не поругаят своя завет. И умираха.
64. И твърде силен гняв се появи към Израил.