1. Антиох, синът на цар Деметрий, изпрати писмо от морските острови до Симон, първосвещеника и предводителя на юдеите, и до целия народ.
2. Съдържанието му беше следното: „Цар Антиох поздравява Симон, първосвещеника и предводителя, както и юдейския народ.
3. Понеже злосторници завладяха царството на нашите предци, искам отново да поема властта над царството, за да го възстановя, каквото беше преди. Ето защо събрах голяма войска, съоръжих военни кораби
4. и реших да обходя страната, за да накажа онези, които я опустошиха и обезлюдиха много градове в царството.
5. Същевременно потвърждавам пред тебе всички данъчни облекчения, предоставени на тебе от царете преди мене, а също и останалите дарения, които ти направиха.
6. Предоставям ти още правото да сечеш собствени монети в страната си.
7. Йерусалим и храмът да бъдат свободни, а всички оръжия, които си придобил, и крепостите, които си построил и над които имаш власт, нека останат в твои ръце.
8. И всичко, което досега си дължал на царя, както и бъдещите ти дългове към царската хазна, нека от днес да ти бъдат опростени завинаги.
9. А когато отново завоюваме властта в нашето царство, ще отдадем голяма почит на тебе, на твоя народ и на храма, за да се разнесе вашата слава по цялата земя.“
10. В сто седемдесет и четвъртата година Антиох навлезе в земята на своите предци и цялата войска се присъедини към него, така че на страната на Трифон останаха малцина.
11. Антиох се впусна да го преследва и той побягна в Дора, край морето,
12. защото видя, че върху него са се стоварили беди, а войската го е изоставила.
13. Тогава Антиох се разположи на лагер при Дора със сто и двадесет хиляди войници и осем хиляди конници.
14. Той обкръжи града, а корабите затвориха достъпа откъм морето. Така стегна обсадата на града по суша и море, като не позволяваше на никого нито да излиза, нито да влиза.
15. По това време Нуминий и тези, които го придружаваха, се завърнаха от Рим с писма до различни царе и страни. В тях пишеше следното:
16. „Левкий, римски консул, поздравява цар Птолемей.
17. При нас дойдоха юдейските посланици, наши приятели и съюзници. Те са изпратени от първосвещеника Симон и юдейския народ, за да възстановят стария приятелски съюз,
18. като донесоха и златен щит на стойност хиляда мини.
19. Затова сметнахме за добре да уведомим писмено царете и страните да не се стремят да причиняват злини на юдеите, да не воюват против тях, против градовете и страната им и да не подкрепят онези, които водят война срещу тях.
20. Взехме също решение да приемем щита от тях.
21. И ако някои злосторници от тяхната страна са избягали при вас, предайте ги на първосвещеника Симон, за да ги накаже според техния Закон.“
22. Той написа същото до цар Деметрий, до Атал, до Ариараф и до Арсак,
23. както и до всички области, а именно: Сампсама, Спарта, Делос, Минд, Сикион, Кария, Самос, Памфилия, Ликия, Халикарнас, Родос, Фасилида, Кос, Сида, Арад, Гортина, Книдос, Кипър и Кирена.
24. Препис от тези писма беше изпратен на първосвещеника Симон.
25. Междувременно цар Антиох продължаваше обсадата на Дора, като войската му неумолимо настъпваше. Той разположи обсадни машини и така обгради Трифон отвред, че никой не можеше нито да излезе, нито да влезе в града.
26. Симон изпрати на царя две хиляди отбрани мъже, за да се сражават на негова страна, а също така сребро, злато и голямо количество оръжие.
27. Но царят не пожела да ги приеме, отхвърли всичко, за което се беше договорил преди със Симон, и се отдръпна от него.
28. Той изпрати при него Атиновий, един от своите приятели, да води преговори и да му предаде следното: „Вие завладяхте Йопия, Газара и йерусалимската крепост – градове в моето царство.
29. Вие опустошихте техните предели, причинихте голямо нещастие на страната и наложихте своята власт в много области на царството ми.
30. Затова предайте сега градовете, които завладяхте, а също и данъците от областите извън Юдея, на които наложихте властта си.
31. В против случай трябва да предоставите вместо тях петстотин таланта сребро, а за опустошението, което причинихте, и за данъците от градовете – още петстотин таланта. Иначе ние ще дойдем, за да воюваме срещу вас.“
32. Атиновий, царският приятел, пристигна в Йерусалим. Той остана изумен, като видя почитта към Симон, златните и сребърните съдове върху подносите, цялото великолепие наоколо и му предаде думите на царя.
33. А Симон му отговори следното: „Ние нито сме завладели чужда земя, нито разполагаме с чужди блага, а с онова, което ни е наследство от нашите предци, но беше несправедливо присвоено за известно време от враговете ни.
34. И когато настана благоприятно време, ние си възвърнахме наследството на нашите предци.
35. Колкото до Йопия и Газара, за които предявяваш искане, самите те причиниха много злини на народа и страната ни. За тях ще платим сто таланта.“Атиновий не му отвърна нищо,
36. но се върна ядосан при царя, разказа му за този отговор, за почитта към Симон и за всичко, което беше видял. Това много разгневи царя.
37. Трифон пък се качи на кораб и избяга в Ортосиада.
38. Тогава царят определи Кендевей за военачалник на крайбрежната област и му предостави пехота и конница.
39. Той му заповяда да разположи лагера си на границата на Юдея, заповяда му още да възстанови Кедрон, да укрепи портите му и да започне война с юдейския народ. А царят се впусна да преследва Трифон.
40. Кендевей се отправи към Ямния и започна да безпокои народа, да нахлува в Юдея, да взема пленници от населението и да убива.
41. Той възстанови Кедрон и разположи там конница и войска, която да извършва набези за плячка по пътищата на Юдея, така, както беше заповядал царят.