1. По това време цар Антиох, докато преминаваше през отвъдните области, узна, че в Персия има град на име Елимаис, прочут с богатство, сребро и злато,
2. а в него – много богат храм, и че там има щитове, брони и оръжия, оставени от Александър, сина на Филип, царя на Македония, който пръв се възцари над елините.
3. Той пристигна и направи опит да превземе града, за да го ограби, но не успя, защото неговите жители узнаха намерението му.
4. Те се вдигнаха против него с войска и той се оттегли оттам в бягство, като се отправи сломен отново към Вавилон.
5. Още в Персия при него дойде вестител и му съобщи, че войските, изпратени на помощ в Юдея, са разбити.
6. Освен това Лизий, който вървял начело на силна войска, също претърпял поражение от юдеите, добили мощ с оръжие, с войска и с много плячка, която взели от разбитите от тях войски.
7. Разрушили и мерзостта на запустението, която той беше въздигнал над жертвеника в Йерусалим, а светилището обградили, както по-рано, с високи стени. Укрепили и Ветсура – един от градовете му.
8. Когато царят чу това, така се изплаши и се разтревожи, че се свлече в леглото си изнемощял от скръб, тъй като за него събитията не се развиха така, както желаеше.
9. И той прекара там много дни, голямо униние го обземаше отново и отново и му се струваше, че умира.
10. Тогава свика всичките си приятели и им рече: „Сънят избяга от очите ми и сърцето ми е сломено от скръб.
11. И си казах в сърцето: до какви страдания дойдох аз и в какъв голям смут се намирам сега! Колко щастлив и обичан бях по време на царуването си!
12. Но сега си спомням злодеянията, които извърших в Йерусалим, как взех всички намиращи се в него златни и сребърни съдове и без причина пращах да изтребват жителите на Юдея.
13. Сега вече знам, че заради това ме постигнаха тези беди, и ето аз загивам от голяма скръб в чужда земя.“
14. Тогава повика Филип, един от своите приятели, и го назначи за управител над цялото си царство.
15. Даде му корона, царската си дреха и пръстен и го определи за наставник на сина си Антиох, за да го възпитава, докато поеме царската власт.
16. И умря цар Антиох в сто четиридесет и деветата година.
17. Когато Лизий узна, че царят е умрял, постави вместо него за цар сина му Антиох, когото беше възпитавал преди да стане пълнолетен, и му даде името Евпатор.
18. По това време хората от охраната на крепостта в Йерусалим бяха обкръжили израилтяните около светилището, като постоянно се стремяха да им причиняват вреди и да служат за опора на езичниците.
19. Затова Юда реши да ги прогони и свика всички, годни да носят оръжие, за да ги обсади.
20. Те се събраха отвред и в сто и петдесетата година започнаха обсадата на крепостта, като разположиха метателни и обсадни машини.
21. Но неколцина от обсадените успяха да се измъкнат от обсадата, а към тях се присъединиха някои нечестиви израилтяни.
22. Те отидоха при царя и казаха: „Докога ще се бави твоята присъда, за да отмъстим заради братята ни?
23. Ние се съгласихме да служим на твоя баща, да изпълняваме неговите заповеди и да следваме повелите му.
24. А в замяна на това синовете на нашия народ се отчуждиха от нас, дори убиваха, когото от нас откриеха, а имуществото ни разграбваха.
25. Те не само върху нас простряха ръка, но и навред в пределите на страната.
26. И ето сега са подложили на обсада крепостта в Йерусалим, за да я превземат, укрепили са също светилището и Ветсура.
27. Ако незабавно не предотвратим действията им, ще предприемат и други неща и ти няма да можеш да ги спреш.“
28. Като чу това, царят се разгневи и свика всичките си приятели – началниците на войската си и на конницата.
29. При него дойдоха наемни войски и от другите царства и от островите в морето.
30. Така числото на войските му стана сто хиляди души пехота, двадесет хиляди конници и тридесет и два слона, обучени за война.
31. След това преминаха през Идумея и се разположиха на стан срещу Ветсура. Битката продължи много дни, построиха и обсадни машини. Но обсадените направиха излаз, изгориха ги с огън и се сражаваха храбро.
32. Тогава Юда сне обсадата на крепостта в Йерусалим и разположи лагера си във Ветсахар срещу царската войска.
33. А царят, като стана рано сутринта, бързо тръгна с войската си по пътя към Ветсахар. Войските се приготвиха за бой и затръбиха с тръби.
34. На слоновете показаха сок от грозде и черници, за да ги възбудят за битка,
35. като разпределиха тези животни в отделения и присъединиха към всеки слон по хиляда мъже в железни ризници и с медни шлемове на главите. Освен това при всеки слон бяха подредени по петстотин отбрани конници.
36. Те своевременно заставаха там, където беше слонът, и накъдето той тръгваше, тръгваха и те заедно, без да изостават от него.
37. На всеки слон бяха поставени яки дървени кули, прикрепени върху тях с ремъци, и във всяка от тях – по четирима войници, за да се сражават, заедно с индиец, който беше водач на слона.
38. Царят разположи останалата конница от двете страни на войската, за да създава заплаха за противника и да прикрива собствените редици.
39. Когато слънцето блесна върху златните и медните щитове, планините заблестяха от тях и светнаха като огнени светила.
40. Част от царската войска се разгърна по планинските склонове, а друга – по ниските места, като напредваха уверено в строй.
41. И всички, които чуваха шума на множеството, придвижването на толкова хора, звъна на оръжията, изпаднаха в смут, защото това беше многобройна и силна войска.
42. Тогава Юда влезе с войската си в сражение и от царската войска паднаха шестстотин мъже.
43. Елеазар, синът на Аваран, видя слон, покрит с царска броня, който превъзхождаше останалите животни. Той си помисли, че върху него е царят,
44. и пожертва себе си, за да спаси своя народ и да си спечели вечно име,
45. смело се втурна към него сред отряда, като убиваше надясно и наляво, а побегналите встрани му правеха път.
46. Така дотича до слона, промъкна се под него и го уби. А слонът падна върху него на земята и той умря там.
47. Като видяха силата на царя и устрема на войските, юдеите отстъпиха пред тях.
48. Войски на царя се отправиха към Йерусалим, за да им се противопоставят, а царят се разположи на лагер в Юдея и в планината Сион.
49. Той сключи мир със защитниците на Ветсура, които излязоха от града – те нямаха храна, за да издържат на обсадата в него, защото беше съботна година за земята.
50. Царят завладя Ветсура и остави в нея стража да я пази.
51. След това в продължение на много дни подложи светилището на обсада и постави там метателни и обсадни машини – огнехвъргачки, каменохвъргачки, копиехвъргачки, за да ги обстрелва със стрели и камъни.
52. Но юдеите също разположиха свои машини срещу тях и дълго време се сражаваха.
53. Храна обаче в скривалищата не остана, защото беше седма година, а и онези, които избягаха в Юдея, бяха изяли останалия запас, за да се спасят от езичниците.
54. Така в светилището останаха малцина мъже, защото гладът ги надви и повечето се разотидоха всеки по своите места.
55. Тогава Лизий чу, че Филип, когото цар Антиох още приживе бе определил за наставник на сина си Антиох, за да го възпитава, докато поеме царската власт,
56. се е завърнал от Персия и Мидия, а с него – и войските, които участваха в похода с царя, и че той се стреми да поеме управлението в царството.
57. Затова бързо реши да се оттегли и каза на царя, на военачалниците и на войниците: „Ние всеки ден търпим лишения, храната ни е малко, а мястото, което обсаждаме, е силно укрепено. Освен това върху нас лежи и грижата за царството.
58. Нека подадем десница на тези хора и да сключим мир с тях и с целия им народ.
59. Да ги оставим да постъпват, както преди, според своите закони, защото заради законите си, които ние отменихме, те се разгневиха и извършиха всичко това.“
60. Царят и военачалниците одобриха тези думи, изпратиха при юдеите пратеници, за да сключат мир, и те приеха.
61. А след като царят и военачалниците дадоха и клетва пред тях, те излязоха от крепостта.
62. Тогава царят се изкачи на планината Сион, но като видя колко добре е укрепено мястото, отметна се от клетвата, с която се закле, и заповяда да съборят обкръжаващите го стени.
63. След това се оттегли с бърз ход и се завърна в Антиохия. Там завари Филип да властва в града, влезе в битка с него и превзе града със сила.