1. В онези дни живееше един свещеник, Мататия, от рода на Йоарив. Баща му беше Йоан, син на Симеон. Той беше от Йерусалим, но се беше заселил в Модин
2. и имаше петима синове: Йоан, наричан още Гадис,
3. Симон, наричан Таси,
4. Юда, който се наричаше още Макавей,
5. Елеазар, наричан Аваран, и Йонатан, наричан Апфус.
6. Като видя богохулствата, които станаха в Юдея и Йерусалим,
7. той каза: „Горко ми! Защо се родих да видя разорението на своя народ и разорението на святия град и да стоя тук безсилен, когато той е предаден в ръцете на враговете, а светилището – в ръцете на чужденци!
8. Храмът му стана като мъж, загубил почит,
9. скъпоценните му съдове бяха отнесени като плячка, кърмачетата му бяха избити по улиците, а младежите му – от вражески меч.
10. Кой народ не е завземал царството му и не е ограбвал богатствата му!
11. Всичките му накити бяха отнесени, от свободен той стана роб.
12. И ето нашите светини, нашето великолепие, нашата слава запустяха и езичници ги оскверниха.
13. За какво още да живеем?“
14. И Мататия и неговите синове раздраха дрехите си, облякоха се във вретища и се потопиха в дълбока скръб.
15. Тогава в град Модин дойдоха хора на царя, за да принуждават жителите му към отстъпничество и жертвоприношения на идоли.
16. Мнозина от израилтяните отидоха при тях, Мататия и синовете му също се явиха.
17. Тогава хората на царя се обърнаха към Мататия и му рекоха: „Ти си виден човек в този град, уважаван и влиятелен, подкрепят те синове и братя.
18. Затова пристъпи сега пръв и изпълни царската заповед, както сториха това всички народи, мъжете в Юдея и онези, които останаха в Йерусалим. Така ти и твоят дом ще се причислите към приятелите на царя, ти и твоите синове ще бъдете почетени със сребро и със злато, и с много дарове.“
19. А Мататия отвърна с висок глас: „Дори и всички народи в неговото царство да послушат царя и всеки от тях да отстъпи от богослужението на своите бащи в съгласие със заповедта му,
20. аз, моите синове и моите братя ще постъпваме според Завета на нашите бащи.
21. Нека Бог ни пази да не изоставим Закона и неговите разпоредби!
22. Няма да се вслушаме в заповедта на царя и няма да отстъпим ни надясно, ни наляво от нашето богослужение.“
23. Едва беше изрекъл тези думи и някакъв юдеин се приближи пред очите на всички, за да принесе жертва според царската заповед върху жертвеника в Модин.
24. Щом видя това, Мататия се изпълни с ревност към Закона, тялото му потрепери и пламнал от ярост, се втурна към него и го съсече върху жертвеника.
25. Заедно с него уби и човека на царя, който принуждаваше да се извършва жертвоприношение, и разруши жертвеника.
26. Обладан от ревност към Закона, той постъпи така, както Финеес със Замврий, сина на Салом.
27. След това Мататия тръгна из града и призоваваше с висок глас: „Всеки, който милее за закона и отстоява завета, нека тръгне след мене!“
28. И потърси убежище със синовете си в планината, като изоставиха всичко, което имаха в града.
29. Тогава мнозина, предани на правдата и на закона, отидоха в пустинята и останаха там
30. заедно с децата, жените и добитъка си, защото много беди се стовариха върху тях.
31. Но на царските хора и на войските, разположени в Йерусалим, Давидовия град, беше съобщено, че някои са нарушили царската заповед и са избягали в пустинята, за да се укрият.
32. Веднага след тях се спуснаха голям брой войници, настигнаха ги и макар денят да беше събота, подредиха се в боен ред, за да ги нападнат.
33. Тогава им рекоха: „Още не е късно, излезте, изпълнете царската заповед и ще останете живи!“
34. Но те отговориха: „Няма да излезем и няма да изпълним царската заповед. Няма да оскверним съботния ден.“
35. Тогава веднага започнаха сражение против тях.
36. Но те не им оказаха съпротива, дори и камък не хвърлиха срещу тях, нито затвориха убежищата си,
37. а отвърнаха с думите: „Всички ще измрем невинни. Небето и земята са ни свидетели, че вие несправедливо ни погубвате.“
38. И макар да беше събота, нападнаха ги и те загинаха заедно с жените, децата и добитъка си – около хиляда души.
39. Когато Мататия и приятелите му узнаха това, горчиво ги оплакаха,
40. но си казаха един на друг: „Ако всички ние постъпваме така, както постъпиха тези наши братя, и не се сражаваме с езичниците за живота и обичаите си, те скоро ще ни изтребят от земята.“
41. И още в същия ден взеха решение: „Ако някой излезе на война против нас в съботен ден, ще се бием с него, за да не умрем всички, както измряха нашите братя в убежищата си.“
42. Тогава при тях се събраха много хасидеи от Израил, силни и храбри, до един верни на Закона.
43. И всички, които бягаха от злините, се присъединиха към тях и укрепиха мощта им.
44. Така съставиха войска и в своя гняв сразяваха нечестивците, и в яростта си – престъпилите Закона. А оцелелите избягаха при езичниците, за да се спасят.
45. Мататия и приятелите му обикаляха навред и разрушаваха жертвениците,
46. и насила обрязваха необрязаните деца, които откриеха в пределите на Израил.
47. Те преследваха надменните и в техни ръце делото вървеше към успех.
48. Така бранеха Закона от ръцете на езичниците и от ръцете на царете и не оставиха грешника да възтържествува.
49. А когато настанаха последните дни на Мататия, той се обърна към синовете си: „Сега властват надменност и изпитания, време е на гибел и яростен гняв.
50. Затова, деца мои, ревностно отстоявайте закона и отдайте живота си за завета на нашите предци.
51. Спомнете си за предците ни, за делата, които те извършиха в своето си време, и вие ще придобиете голяма слава и име във вечността.
52. Нали в изкушение Авраам доказа, че е верен, и това му бе признато за добродетел!
53. Йосиф, макар и във време на притеснение, спази заповедта и стана господар на Египет.
54. Финеес, нашият праотец, получи завета на вечното свещенство затова, че прояви голяма ревност.
55. Иисус Навин затова, че изпълни повелята, стана съдия над Израил.
56. Халев получи земя за наследство затова, че свидетелства за истината пред народа.
57. Давид наследи царския престол за вечни времена за своето милосърдие.
58. Илия дори беше взет на небето за голямата си ревност към закона.
59. Анания, Азария и Мисаил се спасиха от пламъка чрез вяра.
60. Даниил беше избавен от устата на лъва заради своята невинност.
61. И така, помнете: от поколение в поколение всеки, който се надява на Него, не загива!
62. Не се бойте от думите на грешен човек, защото славата му ще се превърне в тор и червеи.
63. Днес той е изпълнен с високомерие, но утре няма да го има, защото отново ще е станал на прах и замислите му ще пропаднат.
64. А вие, деца мои, проявете мъжество и твърдо отстоявайте Закона, защото чрез него ще се прославите.
65. Ето Симон, вашия брат, за когото знаем, че е човек с разум – слушайте винаги него, той ще ви бъде като баща!
66. А Юда Макавей, силен и храбър от младини, нека ви бъде началник на войската и да воюва с народите.
67. И така, съберете при себе си всички, които съблюдават Закона, и отмъстете за неправдите към своя народ.
68. Отдайте заслуженото на езичниците и спазвайте заповедите на Закона!“
69. След това ги благослови и се прибра при предците си.
70. Той умря в сто четиридесет и шестата година. Погребаха го в гробницата на предците му в Модин и цял Израил горчиво го оплака.