1. А Горгий взе пет хиляди мъже и хиляда отбрани конници и войската тръгна през нощта,
2. за да нападне войската на юдеите и внезапно да ги разбие. За водачи му служеха онези, които живееха в крепостта.
3. Но Юда научи за това и сам излезе с храбрите си мъже, за да разбият царската войска в Емаус,
4. докато силите на неприятеля още бяха разпръснати далеч от лагера.
5. Горгий пристигна в лагера на юдеите още през нощта, но не намери никого и тръгна да ги търси в планините, защото си казваше: „Те бягат от нас.“
6. На разсъмване Юда се появи в равнината с три хиляди мъже, но не разполагаха с оръжие за защита и нападение, както им се искаше.
7. Когато видяха силно укрепения лагер на езичниците и обучената за битка конница, разположена около него,
8. Юда се обърна към хората си с думите: „Не се бойте от тяхното множество и не се плашете от тяхното нападение!
9. Спомнете си как бяха спасени нашите предци в Червено море, когато фараонът ги преследваше с войската си.
10. Нека и сега да извикаме към небето! Може би Бог ще се смили над нас, като си спомни завета с нашите предци, и ще срази тази войска пред очите ни днес.
11. Тогава всички езичници ще узнаят, че има Избавител и Спасител на Израил!“
12. Когато чуждите войници вдигнаха очи, забелязаха ги да идват срещу тях
13. и излязоха от лагера, за да се сражават. Хората на Юда с тръбен зов
14. се впуснаха в битката, езичниците бяха разбити и побягнаха в равнината;
15. които не успяха, всички паднаха от меч. Преследваха ги до Газер и до равнините на Идумея, Азот и Ямния; и паднаха около три хиляди мъже от тях.
16. Тогава Юда спря да ги преследва, върна се с войската си
17. и каза пред народа: „Не налитайте на плячка, защото още война ни чака.
18. Горгий и войската му са в планината близо до нас. Пригответе се за битка срещу нашите врагове, сражавайте се с тях, а после спокойно ще се отдадете на плячка.“
19. И докато още говореше това, появи се някаква тълпа, която слизаше от планината.
20. Но като забелязаха, че хората им са обърнати в бягство и палят лагера им – димът, който се виждаше, разкриваше станалото, –
21. тази гледка ги изпълни с голям страх. А като забелязаха в равнината и войската на Юда, готова за бой,
22. всички побягнаха в земята на филистимците.
23. Тогава Юда се впусна да плячкосва лагера им. И взеха много злато и сребро, скъпи дрехи в различни багри, много богатства.
24. А на връщане възпяваха и благославяха Господ в небесата, защото Той е благ, а милостта Му е за вечни времена.
25. Така в онзи ден настъпи чудодейно спасение за Израил.
26. Оцелелите чужди войници дойдоха при Лизий и му известиха за всичко, което се беше случило.
27. А той, като чу, изпадна в униние и смут, защото не се случи това, което желаеше на Израил, и не се осъществи това, което му беше заповядал царят.
28. Затова на следващата година свика шестдесет хиляди отбрани мъже и пет хиляди конници, за да се сражава отново срещу тях.
29. Те дойдоха в Идумея и се разположиха на стан във Ветсура, а Юда ги посрещна с десет хиляди мъже.
30. Като видя силната им войска, той се помоли с думите: „Благословен си Ти, Спасителю на Израил, Който сломи нападението на силния с ръката на Своя служител Давид и предаде лагера на филистимците в ръцете на Сауловия син Йонатан и на неговия оръженосец.
31. Предай тази войска в ръцете на Своя народ – Израил, и нека позорът на поражението легне върху войниците и конницата им.
32. Внуши им страх и сломи вярата им в тяхната сила. Нека това поражение бъде съкрушително за тях!
33. Повали ги с меча на тези, които Те обичат, за да Те прославят с песни всички, които знаят Твоето име.“
34. И те се нахвърлиха един срещу друг и от войската на Лизий паднаха около пет хиляди мъже, паднаха пред очите им.
35. Когато Лизий видя бягството на своята войска и храбростта на войниците на Юда, готови или да живеят, или да умрат достойно, се завърна в Антиохия, за да увеличи числеността на войската си с наемници и отново да нападне Юдея.
36. А Юда и братята му казаха: „Ето нашите врагове са смазани, да се възкачим да очистим и възстановим светилището!“
37. Тогава цялата войска се събра и се изкачиха на планината Сион.
38. И намериха светилището опустошено, жертвеника осквернен, вратите изгорени, притворите обрасли с храсталаци като в гора или пък в някоя планина, страничните помещения – разрушени.
39. И раздраха дрехите си, горко плакаха и посипаха с пепел главите си.
40. Те паднаха на лицата си, затръбиха с тръбите за оповестяване и отправяха викове към небето.
41. Тогава Юда определи хора да воюват против онези, които се намираха в крепостта, докато той очисти светилището.
42. И избра безукорни свещеници, ревнители на Закона,
43. които очистиха светилището, а осквернените камъни изнесоха на нечисто място.
44. После обмислиха как да постъпят с осквернения жертвеник за всеизгаряния.
45. И намериха добро решение – да го развалят, за да не им носи позор, тъй като езичниците го бяха осквернили. И те развалиха жертвеника,
46. а камъните наслагаха на подходящо място на храмовата планина, докато дойде пророк и даде отговор какво да бъде сторено с тях.
47. След това взеха цели камъни, както повелява Законът, и построиха нов жертвеник, точно като предишния.
48. После възстановиха светинята и осветиха вътрешните помещения на храма и притворите.
49. Направиха нови свещени съдове и внесоха в храма светилник, олтар за благовонни приношения и трапеза.
50. Прекадиха на олтара тамян и запалиха свещите на светилника, така че в храма стана светло.
51. Поставиха на трапезата хлябове, закачиха завесите и така завършиха всички работи, които бяха предприели.
52. На двадесет и петия ден от деветия месец – това е месец хаслев, – в сто четиридесет и осмата година, станаха доста рано
53. и принесоха жертва според Закона върху новия жертвеник за всеизгаряния, който построиха.
54. Тогава, точно в същия ден, в който езичниците оскверниха жертвеника, той беше наново осветен с песни, под звуците на цитри, арфи и цимбали.
55. И целият народ падна на лицата си, молеха се и изпращаха благодарност към небето на Онзи, Който им помогна.
56. Така в продължение на осем дена празнуваха освещаването на жертвеника, извършваха с ликуване всеизгаряния и принасяха жертви за спасение и за възхвала.
57. И украсиха предната страна на храма със златни венци и щитове, обновиха портите и страничните помещения, като и на тях поставиха врати.
58. Сред народа настъпи голяма радост, отхвърлен бе позорът, наложен им от езичниците.
59. Юда, неговите братя и цялото събрание на Израил разпоредиха дните за повторното освещаване на жертвеника да се празнуват с веселие и радост точно по това време всяка година в продължение на осем дни от двадесетия ден на месец хаслев.
60. По същото време издигнаха около планината Сион високи стени с яки кули, за да не дойдат отново езичниците и да погазят свещеното място.
61. Там Юда разположи войска да го пази, а за негова закрила укрепиха Ветсура, за да има народът крепост срещу Идумея.