1. И умря Самуил; и събраха се всичкий Израил та го оплакаха, и погребоха го в дома в Рама. И стана Давид та слезе в пустинята Фаран.
2. И имаше един человек в Маон на когото работата беше на Кармил; и този человек беше много голям, и имаше три тисящи овци и тисяща кози; и стрижеше овците си на Кармил.
3. И името на человека беше Навал, а името на жена му Авигея; и жената беше благоразумна и краснолична, а человекът жесток и лукав в работите си; и той беше от рода на Халева.
4. И чу Давид в пустинята че Навал стрижеше овците си.
5. И проводи Давид десет момъка, и рече Давид на момците: Възлезте на Кармил та идете при Навала, и поздравете го в името ми.
6. И да речете: Да си жив! мир и на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко що имаш!
7. И сега чух че имаш стригачи: ето, овчарите ти които бяха с нас не ги повредихме, нито им се нещо изгуби през всичкото време в което бяха на Кармил.
8. Попитай момците си, и ще ти кажат. И сега нека намерят тези момци благодат пред очите ти, защото в добър ден дойдохме: дай, моля каквото ти дава ръката на рабите си и на сина си Давида.
9. И дойдоха Давидовите момци та говориха Навалу според всички тези думи в името на Давида, и престанаха.
10. Но Навал отговори на Давидовите раби и рече: Кой е Давид? и кой е Иесеевият син? Много са станали днес рабите които бягат всеки от господаря си.
11. И тъй, ще взема ли хляба си, и водата си, и закланото си което заклах за стригачите си да ги дам на человеци които не познавам от къде са?
12. И върнаха се Давидовите момци на пътя си та си отидоха, и като дойдоха известиха му всички тези думи.
13. И рече Давид на мъжете си: Препашете всеки меча си, и препасаха всеки меча си, така и Давид препаса меча си; и възлязоха вслед Давида до четиристотин мъже, а двесте останаха при съсъдите.
14. А един от момците извести на Авигея Наваловата жена и рече: Ето, Давид прати вестители от пустинята за да поздрави нашия господар; а той люто им говори.
15. Но тези мъже бяха много добри към нас; и не се повредихме нито изгубихме нещо колкото време се дружихме с тях когато бяхме в полето:
16. бяха като стена около нас и нощя и деня през всичкото време което бяхме с тях и пасяхме овците.
17. И сега, познай и виж ти какво ще направиш; защото злото се изрече против господаря ни и против всичкия му дом; понеже е человек толкоз лош щото никой не може да му продума.
18. Тогаз побърза Авигея та взе двесте хляба, и два мяха вино, и пет овци приготвени, и пет мери жито пържено, и сто грозда сухо грозде, и двесте низаници смокви, и тури ги на осли.
19. И рече на момчетата си. Вървете пред мене; ето, аз ида след вас. Но на Навала мъжа си не обади.
20. И като седеше тя на осела и слазяше под покрова на гората, ето, Давид и мъжете му слазяха към нея; и срещна ги.
21. А Давид беше рекъл; Напраздно наистина упазих всичко що имаше той в пустинята, и не се изгуби ни едно от всичко що имаше; и въздаде ми зло за добро.
22. Така да направи Бог на Давидовите неприятели, и така да приложи, ако до утрешната зора оставя от всичко що е негово един крак.
23. И като видя Авигея Давида, побърза та слезе от осела, и падна пред Давида на лице та се поклони доземи.
24. И припадна на нозете му и рече: На мене нека е тая неправда, господарю мой; и нека говори, моля, рабинята ти в ушите ти, и послушай думите на рабинята си.
25. Нека не даде господарят ми, моля, никакво внимание на този лош человек Навала; защото според името си такъв е: "Навал е името му, и безумие е с него, а пък аз твоята рабиня не видях момците на господаря си които си проводил.
26. Сега прочее, господарю мой, жив Господ и жива душата ти, Господ те удържа от да влезеш в кръв и да отмъстиш с ръката си; а сега вразите ти и тези които искат зло на господаря ми нека са като Навала.
27. И сега, този подарък който донесе твоята рабиня на господаря си нека се даде на момците които следват господаря ми.
28. Прости, моля, съгрешението на рабинята си; защото Господ несъмнено ще направи на господаря ми дом твърд, понеже господарят ми ратува браните Господни, и зло не се намери в тебе никога.
29. Ако и да се е дигнал человек да те гони и да иска душата ти, душата обаче на господаря ми ще бъде вързана във вързаницата на живота при Господа Бога твоего; а душите на неприятелите ти, тях ще захвърли като отсред праща.
30. И когато направи Господ на господаря ми по всичките благости които е говорил за тебе, и те постави управител над Израиля,
31. тогаз това да ти не бъде съблазън, нито препъване сърдечно на господаря ми, че си пролял неповинна кръв, или че господарят ми е отмъстил сам за себе си; но когато Господ направи добро на господаря ми, тогаз помни рабинята си.
32. И рече Давид на Авигея: Благословен Господ Бог Израилев който те прати този ден да ме посрещнеш;
33. и благословен съветът ти; и благословена ти която ме упази този ден да не вляза в кръв и да си отмъстя с ръката си.
34. Защото наистина, жив е Господ Бог Израилев който ме възбрани от да ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, нямаше да остане Навалу до утрешната зора нито един крак нещо.
35. И взе Давид от ръката й онова що му бе донесла; и рече й: Възлез в дома си с мир: виж, послушах гласа ти и приех лицето ти.
36. И дойде Авигея при Навала; и, ето, той имаше пир в дома си като пир царски; и сърдцето Навалово беше весело в него, и той беше крайно пиян; заради това му не извести нищо, ни малко ни голямо, до утрешната зора.
37. Но на утринта като се изтрезви Навал, изказа му жената му тези работи; и примря сърдцето му в него и стана като камик.
38. И след десет дни почти порази Господ Навала; и умря.
39. И като чу Давид че умря Навал, рече: Благословен Господ който съди съда ми за поношението ми от Навала, и възбрани раба си от злото; и Наваловата злоба обърна Господ на главата му! И прати Давид да говори на Авигея да я вземе за жена за себе си.
40. И дойдоха Давидовите раби при Авигея в Кармил та й говориха и рекоха: Давид ни прати при тебе да те вземе за жена за себе си.
41. И стана та се поклони с лицето си доземи и рече: Ето, нека е рабинята ти слугиня да мие нозете на рабите на господаря си.
42. И побърза Авигея та стана и качи се на осела, заедно с пет нейни момичета които отиваха вслед нея; и отиде вслед Давидовите вестители, и стана му жена.
43. Давид взе още и Ахиноам от Иезраел; и тези двете бяха му жени.
44. А Саул беше дал Михала дъщеря си, Давидовата жена, на Фалтия Лаисовия син, който беше от Галим.