1. И рече Самуил на всичкия Израил: Ето, послушах гласа ви за всичко що ми рекохте, и поставих цар над вас.
2. И сега, ето, царят предходи пред вас; а аз съм стар и сединав; и синовете ми, ето, са с вас; и аз ходих пред вас от младостта си до този ден.
3. Ето ме: отговорете против мене пред Господа и пред помазаника му: Кому съм взел вола? или кому съм взел осела? или кому съм сторил неправда? кого съм утеснил? или из ръката на кого съм взел дарове за да ослепя очите си с тях, та да ви го върна?
4. И те рекоха: Не си ни направил неправда, нито си ни утеснил, нито си взел нещо от ръката на някого.
5. И рече им: Свидетел вам Господ, свидетел и помазаник негов този ден, че не намерихте в ръката ми нищо. И отговориха: Свидетел е.
6. И рече Самуил на людете: Господ е който постави Мойсея и Аарона, и възведе отците ви от Египетската земя.
7. Сега прочее предстанете да се разговоря с вас пред Господа за всичките правдини Господни които направи вам и на отците ви.
8. Когато Яков дойде в Египет, и отците ви викнаха към Господа, тогаз прати Господ Мойсея и Аарона, та изведоха отците ви из Египет, и населиха ги на това място.
9. Забравиха обаче Господа Бога своего; за това ги предаде в ръката на Сисара Асорския военачалник, и в ръката на Филистимците, и в ръката на Моавския цар, та направиха бран против тях.
10. И викнаха към Господа и рекоха: Съгрешихме понеже оставихме Господа та служихме на Ваалимите и на Астартите; но сега избави ни от ръката на неприятелите ни, и ще ти служим.
11. И изпрати Господ Иероваала, и Ведана, и Иефтая, и Самуила та ви избави от ръката на неприятелите ви от всякъде; и населихте се в безопасност.
12. Но когато видяхте че дойде против вас Наас царят на Амоновите синове, рекохте ми: Не; но цар да царува над нас, - тогаз когато Господ Бог ваш ви беше цар.
13. Сега прочее, ето царя когото избрахте, когото искахте! и, ето, Господ постави цар над вас.
14. Ако се боите от Господа, и му служите, и слушате гласа му, и не се подигате против повелението Господне тогаз и вие и онзи цар който царува над вас ще ходите след Господа Бога вашего.
15. Ако ли не слушате гласа Господен, но се подигнете против повелението Господне, тогаз ръката Господня ще бъде против вас и против отците ви.
16. Сега прочее, предстанете та вижте това велико дело което Господ ще направи пред очите ви.
17. Не е ли жетва на пшеницата днес? Ще призова Господа; и ще прати гръмове и дъжд, за да познаете и видите че е голямо злото ви което направихте пред Господа като поискахте за себе си цар.
18. Тогаз призва Самуил Господа; и прати Господ гръмове и дъжд през онзи ден; и всичките люде се уплашиха твърде много от Господа и от Самуила.
19. И рекоха всичките люде Самуилу: Помоли се за рабите си на Господа Бога твоего, за да не умрем; защото върх всичките си грехове притурихме това зло да искаме за себе си цар.
20. И рече Самуил на народа: Не бойте се: вие сторихте всичко това зло; но да се не уклоните от вслед Господа, а служете Господу с все сърдце;
21. и да се не уклоните, защото тогаз ще идете вслед суетните, които не могат да дадат полза нито да избавят, понеже са суетни.
22. Защото няма да остави Господ людете си заради голямото си име, понеже благоизволи Господ да ви направи свои люде.
23. А мене да ми не бъде да съгреша Господу да престана да се моля зя вас! но още ви уча добрия и правия път.
24. Само бойте се от Господа и служете му с истина от все сърдце; защото видяхте колко величия направи за вас.
25. Но ако следвате да правите злото, и вие и царят ви ще погинете.