1. И като свърши да говори Саулу, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида и възлюби го Ионатан както истата си душа.
2. И взе го при себе си Саул онзи ден и го не остави да се върне вече в бащиния си дом.
3. Тогаз Йонатан направи уговор с Давида, защото го обичаше като истата си душа.
4. И съблече Ионатан мантията си която имаше на себе си та я даде Давиду, и дрехите си, дори до самия си меч, и лъка си, и пояса си.
5. И излазяше Давид на всякъде дето го пращаше Саул, и обхождаше се разумно; и постави го Саул над ратните мъже; и той беше угоден пред очите на всичките люде, а още и пред очите на Сауловите служители.
6. А като идеха когато се връщаше Давид от поражението на Филистимеца, излазяха жените от всичките Израилеви градове та пееха и хоро играеха, в посрещане на царя Саула, с тъпани, с радост, и с кимвали.
7. И жените които играеха отговаряха една на друга и думаха: Саул порази тисящите си, а Давид тмите си.
8. А Саул се разсърди много, и тая дума се видя неугодна пред очите му; и рече: Давиду отдадоха тми, а мен отдадоха тисящи; и що му остава вече освен царството?
9. И в онзи ден и после Саул гледаше Давида с лошо око.
10. И на утрешния ден нападна дух лукав от Бога на Саула, и пророчествуваше всред дома си; и Давид свиреше с ръката си както всеки ден; а копието беше в ръката на Саула.
11. И хвърли Саул копието, и рече: Ще поразя Давида дори до стената. Но Давид се уклони от пред него два пъти.
12. И убоя се Саул от Давидовото лице, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се отдалечил.
13. За това го отдалечаваше Саул от при себе си, и постави го тисященачалник; и излазяше и влазяше пред людете.
14. И обхождаше се Давид разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.
15. За това Саул, като гледаше че Давид се обхождаше с голям разум, боеше се от него.
16. А всичкий Израил и Юда обичаха Давида, понеже излазяше и влазяше пред тях.
17. И рече Саул Давиду: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава, нея ще ти дам за жена: само бъди ми юнак, и ратувай в браните Господни. Защото рече Саул: Нека не бъде ръката ми върх него, но ръката на Филистимците нека бъде върх него.
18. И рече Давид Саулу: Кой съм аз, и кой е животът ми, и кое е домородието на отца ми между Израиля та да стана царски зет?
19. Но в което време Мерава Сауловата дъщеря трябваше да се даде Давиду, тя се даде на Адриила Меолатянина за жена.
20. А Михала Сауловата дъщеря обичаше Давида; и известиха това Саулу; и това нещо му биде угодно.
21. И рече Саул: Ще му я дам за да му бъде примка, и да бъде върху му ръката на Филистимците. Заради това рече Саул Давиду: Днес ще ми бъдеш зет за втората.
22. И заповяда Саул на рабите си и рече: Говорете тайно Давиду и речете: Ето, царят те има в благоволението си, и всичките му служители те обичат; сега прочее стани зет на царя.
23. И говориха Сауловите служители тези думи в ушите на Давида. И рече Давид: Просто нещо ли ви се види да стане някой царски зет? А аз съм человек сиромах и нищожен.
24. И Сауловите служители му известиха и рекоха: Това казва Давид.
25. И рече Саул: Така ще речете Давиду: Царят не ще вено, но сто Филистимски краекожия, за да си отмъсти царят против неприятелите си. Но Саул мислеше да направи Давида да падне в ръцете на Филистимците.
26. И когато неговите служители известиха Давиду тези думи, угодно биде Давиду да стане зет на царя, за това и преди да се изпълнят дните
27. стана Давид та отиде, той и мъжете му, и уби от Филистимците двесте мъже; и донесе Давид краекожията им, и даде ги на пълно на царя за да стане царски зет. И даде му Саул дъщеря си Михала за жена.
28. И видя Саул и позна че Господ беше с Давида; и обичаше го Михала Сауловата дъщеря.
29. И тъй, още повече се боеше Саул от Давида; и стана Саул винаги враг на Давида.
30. И излязоха Филистимските князове на бран; и откак излязоха, Давид се обхождаше по-разумно от всичките Саулови служители; за това името му придоби голяма почест.