1. И когато остаря Самуил, постави синовете си съдии над Израиля.
2. И името на първородния му син беше Иоил, а името на втория му Авия: те бяха съдии във Вирсавее.
3. Но синовете му не ходеха в неговите пътища, но уклониха се след лихоимство та вземаха дарове, и извращаха съда.
4. И събраха се всичките старейшини Израилеви та дойдоха при Самуила в Рама.
5. и му рекоха: Ето, ти остаря, а синовете ти не ходят в твоите пътища: постави ни прочее цар за да ни съди, както имат всичките народи.
6. Това нещо обаче не бе угодно Самуилу дето рекоха: Дай ни цар за да ни съди. И помоли се Самуил Господу.
7. И рече Господ Самуилу: Послушай гласа на людете за всичко що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но мене отхвърлиха за да не царувам над тях.
8. Според всичките дела които те сториха от който ден ги съм възвел от Египет дори до този ден, като ме оставиха и служиха на други богове, така правят и на тебе.
9. Сега прочее послушай гласа им; но засвидетелствувай им явно, и покажи им обичая на царя който ще царува над тях.
10. И говори Самуил всичките Господни думи на людете които искаха цар от него,
11. и рече: Такъв ще бъде обичаят на царя който ще се възцари над вас: синовете ви ще взема и ще си ги определя за колесниците си, и за конници свои, и за да тичат пред колесниците му.
12. И ще си определя тисященачалници и петдесетоначалници, и да работят земята му, и да жънат жетвата му, и да правят воинските му оръдия и потребните за колесниците му.
13. И дъщерите ви ще взема за мироварици и готвачки и хлебарки.
14. И нивите ви, и лозята ви, и маслините ви, по-добрите ще вземе и ще ги даде на рабите си.
15. И десетъка на сеянията ви и на лозята ще взема и ще ги дава на скопците си и на рабите си.
16. И рабите ви, и рабините ви, и по-добрите ви момчета, и ослите ви ще взема и ще ги употребява в работите си.
17. Стадата ви ще одесетствува; и вие ще му бъдете раби.
18. И ще викате в онзи ден от царя си когото сте си вие избрали, но Господ не ще ви послуша в онзи ден.
19. Людете обаче не рачиха да послушат Самуиловия глас; и рекоха: Не; но цар ще бъде над нас,
20. за да сме и ние както всичките народи, и да ни съди нашият цар, и да излазя пред нас, и да ратува в боевете ни.
21. И чу Самуил всичките думи на людете, и каза ги в ушите на Господа.
22. И рече Господ Самуилу: Послушай гласа им и постави им цар. И рече Самуил на мъжете Израилеви: Идете всеки в града си.