1. И тръгна Давид от там та се отърва в пещерата Одолам; и когато чуха братята му и всичкий му бащин дом, слязоха там при него.
2. И събраха се при него всеки който беше в утеснение, и всеки длъжник, и всеки оскърбен; и стана началник над тях; и така бяха с него до четиристотин мъже.
3. И отиде Давид от там в Масфа на Моав та рече на Моавския цар: Нека дойдат, моля, баща ми и майка ми при вас доде позная що ще стори с мене Бог.
4. И изведе ги пред Моавския цар, та живееха с него през всичкото време в което Давид беше в крепостта.
5. А пророк Гад рече Давиду: Не оставай в крепостта: иди та влез в Юдината земя. Тогаз отиде Давид та влезе в дъбравата Арет.
6. А като чу Саул че се яви Давид и мъжете които бяха с него, (а Саул седеше в Гавая под дървото в Рама, и имаше копието си в ръката си, и всичките му раби стоеха пред него,)
7. тогаз рече Саул на рабите си които стоеха пред него: чуйте сега, Вениаминци; да ли ще Иесеевият син на всинца ви да даде ниви и лозя, и всинца ви ще направи ли тисящници и сотници,
8. та да направите всинца вие заговор против мене, и да няма никой да ми каже на ухото че син ми е направил уговор с Иесеевия син, и да няма ни един от вас да го боли сърдцето за мене, или да ми каже на ухото че син ми подигна раба ми против мене да тури засада както днес?
9. И отговори Доик Едомянинът, който беше определен над Сауловите раби, и рече: Видях Иесеевия син че дойде в Ноб при Ахимелеха и Ахитововия син,
10. който попита Господа за него, и даде му храна, и му даде меча на Голиата Филистимеца.
11. Тогаз прати царят да викнат Ахимелеха Ахитововия син, свещеника, и всичкия му бащин дом, свещениците които бяха в Ноб; и дойдоха всичките при царя.
12. И рече Саул: чуй сега, сине Ахитовов. А той отговори: Ето ме, господарю мой.
13. И рече му Саул: Защо направихте заговор против мене, ти и Иесеевият син, та си му дал хляб и меч, и си попитал Бога за него, да се подигне против мене, и да тури засада както днес?
14. И отговори Ахимелех на царя и рече: И кой е между всичките ти раби като Давида верен, и зет царев, и има свободен вход при тебе, и почитаем в дома ти?
15. Днес ли начнах да питам Бога за него? да не бъде! Нека не възложи царят нищо върх раба си нито върх всичкия ми бащин дом; защото рабът ти не знае нищо за всичко това, ни малко ни много.
16. И рече царят: Непременно ще умреш, Ахимелехе, ти и всичкий ти бащин дом.
17. И рече царят на скороходците които стоеха пред него: Обърнете се та умъртвете свещениците Господни; понеже имат и те ръката си с Давида, и понеже познаха че той бягаше, и не ми известиха това. Но царевите раби не рачиха да прострат ръцете си за да нападнат върх свещениците Господни.
18. И рече царят на Доика: Обърни се ти та нападни на свещениците. И обърна се Доик Едомянинът, и нападна на свещениците та уби през онзи ден осемдесет и пет мъже които носеха ленен ефод.
19. И Ноб, града на свещениците, порази с острото на ножа, мъже и жени, деца и младенци на цица, и говеда, и осли, и овци, с острото на ножа.
20. И избави се един от синовете на Ахимелеха Ахитововия син, на име Авиатар, та побегна вслед Давида.
21. И извести Авиатар Давиду че изби Саул свещениците Господни.
22. И рече Давид Авиатару: Знаех в онзи ден в който Доик Едомянинът беше там че непременно щеше да обади на Саула. Аз станах причина за смъртта на всичките человеци от бащиния ти дом.
23. Седи с мене, не бой се; защото онзи който иска моя живот иска и твоя; но ти ще бъдеш с мене в безопасност.