глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31

Старият Завет

Новият Завет

1 Царе 9 Цариградски (BG1871)

1. И имаше един мъж от Вениамина на име Кис, син на Авиила, който беше син на Серора, а Серор син на Вехората, а Вехорат син на Афия, мъж Вениаминец, силен с крепост.

2. А той имаше син на име Саул, избран и прекрасен; и нямаше между Израилевите синове человек по-красен от него: от рамената си и нагоре беше по-висок от всичките люде.

3. И ослиците на Киса Сауловия отец се загубиха; и рече Кис на сина си Саула: Вземи сега със себе си едного от слугите, и стани та иди да търсиш ослиците.

4. И мина през гората Ефрем, и мина през земята Салиса, но не ги намериха; и мина и през земята Саалима, но нямаше ги там; и заминаха през земята Вениаминова, но не ги намериха.

5. А когато дойдоха в земята Суф, рече Саул на слугата си който беше с него: Ела да се върнем, да не би отец ми да остави грижата за ослиците и хване да мисли за нас.

6. А той му рече: Ето, в този град има человек Божий, и человекът е славен: всичко що рече става непременно: да идем прочее там, негли ни каже пътя ни по който да идем.

7. И рече Саул на слугата си: Но ако отидем, какво да занесем на человека? защото хлябът се свърши из съсъдите ни, и няма дар да занесем на человека Божий. Що имаме?

8. И отговори пак слугата на Саула и рече: Ето, намерва се в ръката ми един четвърт сребърен сикъл който ще дам на Божия человек за да ни каже пътя ни.

9. В старо време в Израиля, когато някой отиваше да попита Бога, думаше така: Елате да идем при гледача; защото сегашний пророк се називаше в старина гледач.

10. Тогаз рече Саул на слугата си: Добра е думата ти: ела да идем. И тъй, отидоха в града дето беше человекът Божий.

11. И като възлазяха въз възхода на града, намериха моми които излазяха да налеят вода, и рекоха им: Тук ли е гледачът?

12. И те им отговориха и рекоха: Тук е: ето го пред тебе: сега побързай; защото днес дойде в града, понеже людете имат днес жъртва на високото място.

13. И тутакси като влезете в града ще го намерите преди да възлезе на високото място да яде; защото людете не ядат додето не дойде той, понеже той благославя жъртвата: после ядат поканените. И тъй, сега възлезте защото около този час ще го намерите.

14. И възлязоха в града; и като влазяха в града, ето, Самуил излазяше пред тях за да възлезе на високото място.

15. И Господ беше открил в ухото Самуилу, един ден преди да дойде Саул, и рекъл бе:

16. Утре около този час ще пратя при тебе человека от земята Вениамин; и ще го помажеш княз над людете ми Израиля; и ще избави людете ми от ръката на Филистимците; защото пригледнах на людете си, понеже викът им дойде до мене.

17. И когато Самуил видя Саула, Господ му рече: Ето человека за когото ти рекох: той ще началствува над людете ми.

18. Тогаз пристъпи Саул при Самуила във вратата и рече: Покажи ми, моля, де е домът на гледача.

19. И отговори Самуил на Саула и рече: Аз съм гледачът: възлез пред мене на високото място, и ще ядете днес с мене заедно; и утре ще те изпратя, и ще ти явя всичко що имаш на сърдцето си.

20. А за ослиците които си загубил днес три дни, нямай грижа за тях, защото се намериха. И към кого е всичкото желание на Израиля? не е ли към тебе и към всичкия дом на отца ти?

21. А Саул отговори и рече: Не съм ли аз Вениаминец, от най-малкото на Израилевите племена? и домородието ми най-малко от всичките домородия на Вениаминовото племе? защо прочее ми думаш такава дума?

22. И взе Самуил Саула и слугата му та ги въведе в къщата, и даде им първото място между поканените, които бяха почти тридесет мъже.

23. И рече Самуил на готвача: Донес дела който ти дадох, за който ти рекох: Пази това при себе си.

24. И подигна готвачът бедрото и онова що беше върх него та сложи пред Саула. И рече Самуил: Ето оставеното: тури го пред себе си, яж; защото за този час се упази то за тебе когато рекох: Поканих людете. И яде Саул със Самуила в онзи ден.

25. И като слязоха от високото място в града, разговори се Самуил със Саула на къщния покрив.

26. И станаха рано; и около зазоряването на деня повика Самуил Саула на къщния покрив и рече: Стани да те изпроводя. И стана Саул та излязоха двамата, той и Самуил, до вън.

27. А като слазяха към края на града, рече Самуил Саулу: Заповядай на слугата да замине пред нас, (и той замина;) но ти постой малко, и ще ти известя Божието слово.