1. След това Давид възлезе от там та седна в крепките места на Ен-гади. И като се върна Саул от да гони Филистимците, известиха му и рекоха: Ето, Давид е в пустинята Ен-гади.
2. Тогаз взе Саул три тисящи мъже, избрани от всичкия Израил, та отиде да търси Давида и мъжете му по скалите на дивите кози.
3. И дойде в оградите на овците при пътя, дето имаше пещера; и влезе Саул за нуждата си, а Давид и мъжете му седеха по-навътре в пещерата.
4. И рекоха мъжете Давидови нему: Ето деня за който ти говори Господ и рече: Ето, аз ще предам неприятеля ти в ръката ти, и ще му направиш както ти се види добро. Тогаз стана Давид та отряза скришно полата на Сауловата мантия.
5. И след това, сърдцето на Давида се разтрепера понеже отряза полата на Саула.
6. И рече на мъжете си; Да ми не даде Господ да направя това нещо на господаря си, помазаника Господен, да туря ръката си на него; защото е помазаник Господен.
7. И възбрани Давид мъжете си с тези речи, и не ги остави да станат против Саула. А Саул стана от пещерата та отиде по пътя си.
8. И след това стана Давид та излезе от пещерата, и извика отзад Саула и рече: Господарю мой царю! И когато погледна Саул отзаде си, Давид се наведе с лицето си до земята та му се поклони.
9. И рече Давид Саулу: Защо слушаш думите на человеци които думат: Ето, Давид иска злото ти?
10. Ето, този ден видяха очите ти как те предаде Господ в ръката ми днес в пещерата; и едни рекоха да те убия; но окото ми те пожали, и рекох: Не ща да туря ръка върх господаря си; защото е помазаник Господен.
11. Виж още, отче мой, виж даже полата на мантията си в ръката ми; и от това че отрязах полата на мантията ти, а не те убих, познай и виж че няма злоба нито престъпление в ръката ми, и не съм съгрешил против тебе; но ти гониш живота ми за да го отнемеш.
12. Нека съди Господ между мене и тебе, и да ми отмъсти Господ от тебе; но моята ръка не ще да бъде на тебе.
13. Както говори пословицата на древните: От беззаконните излазя беззаконие; но моята ръка не ще да бъде върх тебе.
14. Подир кого е излязъл Израилевий цар? подир кого тичаш ти? подир умряло куче ли? подир една бълха ли?
15. Господ прочее нека е съдия, и нека съди между мене и тебе: и нека види, и нека ме защити, и нека ме избави от ръката ти.
16. И като свърши Давид да говори тези думи Саулу, рече Саул: Твоят ли глас е този, чадо мое Давиде? И възвиси Саул гласа си и плака.
17. И рече Давиду: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми въздаде добро, а аз ти въздадох зло.
18. И ти показа днес колко добро си ми направил, защото, като ме заключи Господ в ръцете си, ти ме не уби.
19. И кой, като намери врага си, би го оставил да отиде по пътя си без повреда? Господ прочее да ти въздаде добро за онова което ми ти направи този ден.
20. И сега, ето, познавам че наистина ти ще се възцариш, и царството Израилево ще се утвърди в ръката ти.
21. Сега прочее закълни ми се в Господа че няма да изтребиш семето ми след мене, и че няма да погубиш името ми от дома на отца ми.
22. И закле се Давид Саулу. И отиде си Саул в дома си; а Давид и мъжете му възлязоха в крепостта.