глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16

Старият Завет

Новият Завет

Римляни 5 Цариградски (BG1871)

1. И тъй, оправдани чрез вяра имаме мир с Бога чрез Господа нашего Исуса Христа;

2. чрез когото ние с вярата придобихме и входа в тази благодат в която стоим, и се хвалим с надеждата на Божията слава.

3. И не току това, но хвалим се и в скърбите си, като знаем че скръбта произвожда търпение,

4. а търпението опитност, а опитността надежда.

5. А надеждата не посрамя; защото любовта Божия е излена в сърдцата ни чрез даденаго нам Духа Светаго.

6. Понеже Христос, когото ние бяхме още немощни, на определеното време умря за нечестивите.

7. Защото едва ще се намери да умре някой и за праведен человек; (а може би да дръзне някой да умре за благодетелния;)

8. но Бог показва своята към нас любов, защото когато ние още бяхме грешници Христос умря за нас;

9. много повече сега, като се оправдахме чрез кръвта му, ще се избавим от гнева чрез него.

10. Защото неприятели като бяхме ако се примирихме с Бога чрез смъртта на Сина му, колко повече сега примирени като сме ще се избавим чрез неговия живот!

11. И не току това, но и хвалим се с Бога чрез Господа нашего Исуса Христа, чрез когото приехме сега примирение.

12. За това, както чрез едного человека грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и така мина смъртта във всичките человеци понеже всички съгрешиха;

13. (защото и до преди закона грехът беше в света; грях обаче не се счита когато няма закон;)

14. но смъртта от Адама до Моисея царува и над тези които не бяха съгрешили според престъпването на Адама, който е образ на Бъдещия.

15. Но не както съгрешението, така и дарованието; защото ако поради прегрешението на едногото измряха многото, то Божията благодат и дарованието чрез благодатта на едногото человека, Исуса Христа, много повече се преумножи за мнозината.

16. И дарбата не е както съдбата чрез едного що е съгрешил; защото съдбата бе от едного за осъждение, а дарбата от много прегрешения за оправдание.

17. Защото чрез прегрешението на едногото ако се въцари смъртта чрез едногото; то тези които получават изобилието на благодатта и на дарбата на правдата много повече ще царуват в живот чрез едногото Исуса Христа.

18. И тъй, както чрез прегрешението на едногото дойде осъждението на всичките человеци, така и чрез правдата на едногото дойде на всички человеци оправдание в живот.

19. Защото както чрез непослушанието на едногото человека станаха грешни многото, така чрез послушанието на едногото многото ще станат праведни.

20. А законът влезе изпосле, да се умножи прегрешението; а дето се умножи грехът, преумножи се благодатта;

21. да би както царува грехът в смъртта, така да се въцари и благодатта чрез правдата в живот вечен чрез Исуса Христа Господа нашего.