глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16

Старият Завет

Новият Завет

Римляни 8 Цариградски (BG1871)

1. Сега прочее няма никакво осъждане на тези които са в Христа Исуса, които ходят не по плът, но по Дух.

2. Защото законът на Духа на живота в Христа Исуса освободи ме от закона на греха и на смъртта.

3. Понеже невъзможното на закона, по това що бе ослабнал чрез плътта, Бог, като проводи Сина си в подобие на греховната плът и в жертва за греха, осъди греха в плътта.

4. за да се изпълни правдата на закона в нас които не ходим по плът, но по Дух.

5. Защото които живеят по плът, плътското мъдруват, а които живеят по Дух, духовното.

6. Понеже мъдруването на плътта е смърт: а мъдруването на Духа е живот и мир.

7. Защото мъдруването на плътта е вражда против Бога; понеже се не покорява на Божия закон, нито пък може.

8. И които са на плътта не могат да угодят Богу.

9. Вие обаче не сте на плътта, но на Духа, ако живее във вас Духът Божий. Но ако някой няма Дух Христов, той не е негов.

10. Ако ли е Христос във вас, тялото е мъртво поради греха, а духът е жив поради правдата.

11. Ако ли живее във вас Духът на тогози който е възкръсил Исуса от мъртвите; то този който възкръси Христа от мъртвите ще оживи и смъртните ваши телеса чрез неговия Дух който обитава във вас.

12. И тъй, братие, ние сме длъжни, не на плътта да живеем по плът.

13. Защото по плът ако живеете ще умрете; но ако умъртвявате Духом телесните дела ще живеете.

14. Понеже които се управляват от Духа Божия, те са синове Божии.

15. Защото не сте приели дух на рабство та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на усиновение, чрез когото и викаме: Ава, Отче.

16. Сам Духът свидетелствува наедно с нашия дух че ние сме чада Божии.

17. Ако ли сме чада, то сме и наследници; наследници на Бога, а сънаследници на Христа; ако страдаме с него наедно, за да станем и съпричастници на неговата слава.

18. Понеже смятам че нинешните временни страдания не са достойни да се сравнят със славата която има да се открие в нас.

19. Защото усърдното чакане на всичкото създание ожида откриването на синовете Божии.

20. Понеже създанието се подчини на суетността, не своеволно, но чрез тогози който го подчини,

21. с надежда че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в свободата на славата на чадата Божии.

22. Понеже знаем че всичкото създание съвокупно въздиша и на мъки е даже до нине.

23. И не то само, но и ние които имаме начатъка на Духа, и ние сами въздишаме в себе си и ожидаме усиновението, сиреч, изкупуването на нашето тяло.

24. Защото с надеждата се избавихме; а надежда която се види не е надежда; защото това което види някой, как ще се надее за него?

25. Ако ли се надеем за онова което не видим, то с търпение го очакваме.

26. Така също и Духът ни помага в нашите немощи; понеже не знаем за какво да се молим както подобава; но Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания.

27. А този който изпитва сърдцата знае какво е мъдруването на Духа, че по волята Божия ходатайствува за светиите.

28. Знаем пък че на тези които любят Бога, които са призвани според неговото предопределение, всичкото на добро им съдействува.

29. Защото които предузна, тях и предопредели да бъдат съобразни в образа на Сина му, за да е той първороден между много братя;

30. а които предопредели, тях и призва; а които призва, тях и оправда; а които оправда, тях и прослави.

31. И тъй, на това какво има да речем? Ако Бог е от към нас, кой ще бъде против нас?

32. Понеже той който и Сина своего не пожали, но предаде го за всинца ни, как не ще ни подари с него наедно и всичко?

33. Кой ще обвини избраните Божии? Бог е който ги оправдава.

34. Кой ще е този който ще ги осъжда? Христос е който умря а найпаче и възкръсна, който е и от дясната страна на Бога, който и ходатайствува за нас;

35. Кой ще ни отлъчи от любовта Христова? скръб ли, или утеснение, или гонение, или глад, или голота, или беда, или нож?

36. (както е писано: "За тебе всеки ден сме убивани: вменявани сме като овци за клане,")

37. но във всичко това препобеждаваме чрез тогози който ни е възлюбил.

38. Понеже съм уверен че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сили, нито сегашното, нито бъдещото,

39. нито височина, нито дълбочина, ни друго някое създание не ще може да ни отлъчи от любовта Божия която е в Христа Исуса Господа нашего.