глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16

Старият Завет

Новият Завет

Римляни 2 Цариградски (BG1871)

1. За това, безответен си, о человече, който и да си, що съдиш другиго; защото в каквото съдиш другиго себе си осъждаш, понеже ти който съдиш правиш истото.

2. А знаем че Божий съд е според истината върх тези които правят таквизи работи.

3. И мислиш ли това, о человече, ти който съдиш тези що правят таквизи работи, че ще избегнеш от Божия съд като правиш и ти истото?

4. Или презираш богатството на неговата благост, търпеливост, и дълготърпение, без да знаеш че Божията благост те води на покаяние?

5. А по упорството си и непокаяното си сърдце ти трупаш на себе си гняв за в деня на гнева и на откритието на праведния съд от Бога,

6. който ще въздаде всекиму според делата му:

7. живот вечен на тези които с постоянството в добро дело търсят слава, почест, и безсмъртие;

8. ярост пак и гняв на тези които упорствуват и се не покоряват на истината, а покоряват се на неправдата;

9. скърб и утеснение на всяка душа на человека който работи зло, първом на Юдеина, после и на езичника;

10. а слава и почест и мир всекиму който прави добро, първом на Юдеина, после и на езичника.

11. Понеже Господ на лице не гледа.

12. Защото тези които са съгрешили без закон, без закон ще и да погинат; и които са под закон съгрешили, по закон съдени ще бъдат,

13. (защото не са праведни пред Бога слушателите на закона; но изпълнителите на закона ще бъдат оправдани.

14. Понеже когато езичниците, които нямат закон, по природата правят което е законно, то, и закон като нямат те, сами са закон на себе си:

15. те показват делото на закона написано на сърдцата им, имат и съвестта си която съсвидетелствува, и помислите които се осъждат или се и оправдават помежду си един друг,)

16. в деня когато, според моето благовествуване, Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на человеците.

17. Ето, ти се зовеш Юдеин, и облегаш се на закона, и с Бога се хвалиш;

18. И знаеш волята негова, и разсъждаш по-доброто, понеже се научаваш от закона;

19. имаш още и уверение в себе си че си водител на слепите, виделина на тези които са в тъмнина,

20. наставник на простаците, учител на младенците, понеже имаш в закона образа на знанието и на истината.

21. И тъй, ти който учиш другиго, не учиш ли себе си? Ти който проповядваш да не крадат, крадеш ли?

22. Ти който казваш да не прелюбодействуват, прелюбодействуваш ли? Ти който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?

23. Ти който се хвалиш със закона, безчестиш ли Бога чрез престъпването на закона?

24. Защото, според както е писано, името Божие поради вас се хули между езичниците.

25. Понеже обрязването ползува ако изпълниш закона; ако ли си престъпник на закона, то твоето обрязване става необрязване;

26. и тъй, ако необрязаният съхранява заповедите на закона, неговото необрязване няма ли да му се вмени за обрязване?

27. И в природно състояние необрязаният който изпълнява закона не ще ли осъди тебе който имаш писанието на закона и обрязването, а пък си престъпник на закона?

28. Защото не е Юдеин този който е наяве такъв, нито е обрязване което е наяве в плътта;

29. но Юдеин е този който е вътрешно Юдеин, и обрязване това което е в сърдцето, по дух, а не по буква; на когото похвалата не е от человеците, но от Бога.