глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22

Старият Завет

Новият Завет

Откровение 5 Цариградски (BG1871)

1. И видях в десницата на седналият на престола книга написана отвътре и отвън, запечатана със седем печата.

2. И видях ангел крепък че проповядваше с глас голям: Кой е достоен да разгъне книгата и да развърже печатите й?

3. И никой не можеше нито на небето, нито на земята, нито под земята, да разгъне книгата нито да я гледа.

4. И аз плаках много защото се не намери никой достоен да разгъне и да прочете книгата, нито да я гледа.

5. И един от старците казва ми: Недей плака; ето, превъзмогна Лъвът който е от племето Юдово, Коренът Давидов, да разгъне книгата и да развърже седемте нейни печата.

6. И видях, и ето, в сред престола и четирите животни, и в сред старците, Агне стоеше като заклано, и имаше седем рога, и седем очи, които са седемте духове Божии разпроводени по всичката земя.

7. И дойде и взе книгата из десницата на седещия на престола.

8. И когато взе книгата, четирите животни и двадесетте и четири старци паднаха пред Агнето, държаще всеки китара и златни чаши пълни с темян, които са молитвите на светиите.

9. И пеят нова песен, и казват: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й; защото си бил заклан, и изкупил си ни Богу с кръвта си от всяко племе и език и народ и род,

10. и направил си ни Богу нашему царе и свещеници; и ще царуваме на земята.

11. И видях, и чух глас от много ангели около престола и животните и старците; и числото им беше тми на тми и тисящи на тисящи.

12. И казваха с глас голям: Достойно е Агнето закланото да вземе сила и богатство и премъдрост и крепост и почест и слава и благословение.

13. И всяко създание което е на небето и на земята и под земята, и колкото са в морето, и всичко що е в тях, чух че казваха: На тогози който седи на престола и на Агнето да бъде благословение и почест и слава и държава във веки веков.

14. И четирите животни казваха: Амин; и двадесетте и четири старци паднаха и поклониха се Тому който живее във веки веков.