1. И видях, и, ето, Агне стоеше на гората Сион, и с него сто и четиридесет и четири тисящи които имаха името на неговият Отец написано на челата си.
2. И чух глас от небето като глас на много води и като глас на гръм голям; и чух глас на свирци които свиреха с китарите си.
3. И пееха като нова песен пред престола и пред четирите животни и старците; и никой не можеше да научи песента тъкмо сто и четиридесет и четирите тисящи изкупените от земята.
4. Те са които се не оскверниха с жени, защото девственици са: те са които следват Агнето където и да иде: те са изкупени от человеците, начатки Богу и на Агнето;
5. и в устата им лъст не се намери, защото са непорочни пред престола Божий.
6. И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие да проповяда на живеещите по земята и на всяко коляно и племе и език и народ,
7. и казваше с глас голям: Убойте се от Бога, и въздайте нему слава, защото дойде часът на неговия съд; и поклонете се тому който е направил небето и земята и морето и изворите на водите.
8. И друг ангел идеше след него, и казваше: Падна, падна Вавилон, градът голям; защото от виното на яростта на своето блудодеяние напои всичките народи.
9. И трети ангел идеше след тях и казваше с глас голям: Който се кланя на звяра и на образа негов, и взема белег на челото си или на ръката си,
10. той ще пие виното на божията ярост налеяното чисто в чашката на гнева му; и ще бъде мъчен с огън и с жупел пред светите ангели и пред Агнето.
11. И димът на тяхното мъчение възлязва във веки веков, и нямат отдъхнуване ни ден ни нощ тези които се кланят на звяра и на образа негов, и който приима белега на неговото име.
12. Тука е търпението на светиите: тука са тези които пазят заповедите Божии и вярата Исусова.
13. И чух глас от небето който ми казваше: Пиши: Блажени мъртвите които умират от нине в Господа: ей, казва Духът, за да си починат от трудовете си; и делата им ходят след тях.
14. И видях, и ето облак бял, и на облака седеше един подобен Сину человеческому, и имаше на главата си златен венец, и в ръката си сърп остър.
15. И друг ангел излезе из храма, и викаше с голям глас на тогози който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни; защото дойде ти часът да жънеш, понеже изсъхна жътвата земна.
16. И онзи който седеше на облака положи сърпа си на земята, и пожъната биде земята.
17. И друг ангел излезе из храма който е на небето, и държеше и той сърп остър.
18. И друг ангел излезе из олтаря, който имаше власт на огъня, и извика с вик голям на тогози който имаше острия сърп, и рече: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото узря вече гроздето му.
19. И положи ангелът сърпа си на земята, и обра лозето земно, и хвърли обраното в големият жлеб на Божията ярост.
20. И изтъпкан биде жлебът вън от града; и потече кръв из жлеба дори до уздите на конете в разстояние на тисяща и шестстотин стадии.