1. Исус излезе от къщата и отиде в родния си град, следван от учениците си.
2. Когато настъпи съботният ден, той започна да поучава в синагогата и много хора бяха удивени от думите му. „Откъде е получил това учение? – казваха те. – Каква е тази мъдрост и кой му я даде? Как ръцете му имат такава сила да вършат чудеса?
3. Нима той не е дърводелецът – синът на Мария и братът на Яков, Йосия, Юда и Симон? И тези тук сред нас не са ли сестрите му?“ И хората отказаха да го приемат.
4. Исус им каза: „Пророкът навсякъде е на почит освен в родния си град, между роднините си и в собствения си дом.“
5. И той не можа да извърши там никакво чудо с изключение на това, че излекува няколко болни, като положи ръцете си върху тях.
6. Исус беше удивен, че хората нямаха вяра.След това отиде да проповядва из околните села.
7. Той извика при себе си дванадесетте апостола и започна да ги изпраща по двама, като им даваше власт над злите духове.
8. Нареди им: „Не взимайте нищо за из път освен тояга – нито хляб, нито торба, нито пари в поясите си.
9. Обуйте сандали и вземете само дрехите, които са на вас.
10. Като влезете в някоя къща, останете там, докато си тръгнете от онзи град.
11. Ако някъде не ви приемат или не искат да ви слушат, тръгнете си и на излизане оттам изтърсете праха от краката си. Това ще им бъде като предупреждение.“
12. Апостолите тръгнаха и започнаха да проповядват на хората да се покаят.
13. Те прогониха много демони, помазаха много болни със зехтин и ги излекуваха.
14. Цар Ирод чу за Исус, тъй като името му стана широко известно. Някои хора казваха: „Той е Йоан Кръстител, който е възкръснал от мъртвите и затова може да извършва тези чудеса.“
15. Други разправяха: „Той е Илия“, а трети приказваха: „Той е пророк, като пророците от древността.“
16. Но когато Ирод чу за това, каза: „Йоан, когото аз обезглавих, е възкръснал от мъртвите.“
17. Самият Ирод беше заповядал на войниците си да заловят Йоан и да го хвърлят в затвора заради жена си Иродиада, която преди да се омъжи за него, беше жена на брат му Филип.
18. Йоан непрекъснато повтаряше на Ирод: „Не е редно да живееш с жената на брат си.“
19. Иродиада го намрази и искаше да го убие, но не можеше,
20. защото Ирод се страхуваше от Йоан, понеже знаеше, че е праведен и свят човек, и го пазеше. Ирод обичаше да слуша проповедите на Йоан, макар че думите му силно го смущаваха.
21. Най-накрая Иродиада издебна удобен момент. По случай рождения си ден Ирод устрои пир за своите висши управници, хилядниците и най-видните хора в Галилея.
22. На тържеството дойде и дъщерята на Иродиада, която танцува пред всички. Ирод и гостите му бяха много доволни и царят й каза: „Искай от мен каквото си пожелаеш и аз ще ти го дам.“
23. И обеща тържествено: „Ще ти дам каквото и да ме помолиш, дори и това да е половината ми царство.“
24. Девойката излезе и попита майка си: „Какво да поискам?“„Поискай главата на Йоан Кръстител“ – отговори майка й.
25. Девойката бързо се върна при царя и му каза: „Искам веднага да ми донесат на поднос главата на Йоан Кръстител.“
26. Царят много се натъжи, но заради клетвите си, които беше дал пред присъстващите, не искаше да й откаже
27. и веднага изпрати един войник със заповед да донесе главата на Йоан. Той отиде в затвора, отсече главата му,
28. после я донесе на поднос и я подаде на девойката, а тя я даде на майка си.
29. Когато научиха за това, учениците на Йоан дойдоха, взеха тялото му и го погребаха.
30. Апостолите се върнаха, наобиколиха Исус и му заразказваха всичко, което бяха извършили и поучавали.
31. Те се бяха събрали на едно много оживено място и нямаха време дори да се нахранят, затова той им каза: „Елате да идем някъде на необитавано място, където ще сме сами и ще си починете малко.“
32. Качиха се на една лодка и отидоха сами на необитавано място.
33. Докато пътуваха обаче, много хора ги видяха и като ги разпознаха, хукнаха пеша по брега от всички градове и пристигнаха там преди тях.
34. Когато слезе от лодката, Исус видя огромната тълпа и му дожаля за хората, понеже приличаха на овце без пастир. И започна да ги поучава за много неща.
35. Тъй като вече ставаше късно, учениците на Исус дойдоха при него и му казаха: „Мястото е необитавано, а вече е късно.
36. Отпрати хората да отидат в близките стопанства и села, за да си купят нещо за ядене.“
37. Исус им отговори: „Вие ги нахранете.“Те му казаха: „Ще ни трябват двеста динария, за да купим достатъчно хляб за всички тези хора!“
38. Той ги попита: „Колко хляба имате? Идете и вижте.“Те преброиха хляба и казаха: „Имаме пет хляба и две риби.“
39. Тогава Исус нареди на учениците си да кажат на хората да седнат на групи върху зелената трева.
40. И те насядаха на групи от петдесет и сто души.
41. Исус взе петте хляба и двете риби, вдигна поглед към небето и благодари на Бога. След това разчупи хляба и го даде на учениците да го раздадат на хората. А също раздели двете риби между всички.
42. Всички ядоха и се нахраниха,
43. а с останалите къшеи хляб и риба напълниха дванадесет кошници.
44. Тези, които ядоха, бяха пет хиляди мъже.
45. След това веднага Исус накара учениците си да се качат в лодката и докато той отпрати тълпата, те да тръгнат за Витсаида, на отсрещния бряг на езерото.
46. След като изпрати всички, Исус се качи на хълма да се помоли.
47. С настъпването на вечерта лодката беше все още по средата на езерото, а Исус стоеше сам на брега.
48. Той видя, че учениците му трудно гребат, защото духаше насрещен вятър. Някъде между три и шест часа сутринта Исус ги настигна, ходейки по водата с намерение да ги отмине.
49. Учениците му, като го видяха да върви по водата, го помислиха за призрак и завикаха от страх.
50. Всички го видяха и бяха ужасени. Исус веднага се обърна към тях и каза: „Смело! Аз съм! Не се страхувайте!“
51. После се качи в лодката при тях и вятърът веднага утихна. А учениците му бяха напълно слисани,
52. защото не бяха проумели чудото с хляба и сърцата им бяха закоравели.
53. Прекосявайки езерото, те пристигнаха в Генисарет и завързаха лодката на брега.
54. Щом слязоха от нея, хората веднага познаха Исус.
55. Те се разтичаха из цялата околност и започнаха да водят при него болните на носилки навсякъде, където чуеха, че се намира.
56. Където и да отидеше – в села, градове или стопанства – навсякъде хората изнасяха болните по пазарите и се молеха на Исус да им позволи да докоснат поне края на дрехата му. И всеки, който се допираше до него, оздравяваше.