1. Исус и учениците му пристигнаха на другия бряг на езерото в страната на герасините.
2. Веднага щом Исус слезе от лодката, към него се приближи един човек, който идваше откъм гробниците и беше обладан от зъл дух.
3. Този човек живееше в гробниците и никой вече не можеше да го върже, даже и с вериги.
4. Много пъти бяха оковавали ръцете и краката му, но той късаше веригите и чупеше оковите на парчета, и никой не беше в състояние да го усмири.
5. Ден и нощ постоянно скиташе из гробниците и по хълмовете, крещеше и се нараняваше с камъни.
6. Той видя Исус още отдалеч, спусна се към него и падна в краката му.
7-8. Исус каза на злия дух в човека: „Излез от него!“ А той изкрещя с висок глас: „Какво искаш от мен, Исусе, Сине на Всевишния Бог? Заклевам те в Бога, недей да ме мъчиш!“
9. Тогава Исус го попита: „Как се казваш?“Той отговори: „Името ми е Легион, защото сме много.“
10. А злите духове в човека отново и отново молеха Исус да не ги прогонва вън от тази област.
11. На близкия хълм пасеше голямо стадо свине.
12. Злите духове молеха Исус и казваха: „Прати ни в свинете, нека влезем в тях!“
13. Исус им разреши и те излязоха от човека и се вселиха в свинете. Тогава стадото – около две хиляди животни – се втурна надолу по склона към езерото и цялото се издави.
14. Мъжете, които пасяха свинете, избягаха и разказаха всичко в града и околността и хората наизлязоха да видят какво се беше случило.
15. Те дойдоха при Исус и когато видяха човека, който преди беше обладан от демоните, да седи облечен и със здрав разум, се изплашиха.
16. Тези, които бяха видели как стана всичко, разказваха за случилото се с обладания от зли духове и със свинете.
17. И тогава хората започнаха да молят Исус да напусне тяхната област.
18. Когато Исус се качваше в лодката, освободеният от зли духове го молеше да му разреши да тръгне с него.
19. Но Исус не му позволи и му заръча: „Иди си у дома при своите хора и им разкажи какво Господ направи за теб и как се смили над теб.“
20. Човекът си тръгна и разказваше на хората в Декаполис какво направи Исус за него. И всички се удивляваха.
21. Исус отново прекоси езерото и се върна на другия му бряг. Около него се насъбра огромна тълпа.
22. Дойде един от началниците на синагогата на име Яир. Като видя Исус, той падна в краката му
23. и настоятелно започна да го моли: „Дъщеричката ми умира. Моля те, ела и положи ръцете си върху нея, за да оздравее и да живее!“
24. И така, Исус тръгна с Яир. Огромна тълпа от хора го следваше и го притискаше отвсякъде.
25. Сред множеството имаше една жена, която от дванадесет години кървеше.
26. Тя беше изстрадала много при различни лечители, които се бяха опитали да й помогнат, беше похарчила всичките си пари без резултат и състоянието й все повече се влошаваше.
27. Като чу за Исус, тя се приближи зад него в тълпата и докосна дрехата му,
28. защото непрекъснато си повтаряше: „Ако само докосна дрехите му, ще оздравея.“
29. Щом го докосна, кървенето й спря и тя почувства, че тялото й е излекувано от страданието.
30. Исус веднага усети, че от него излезе сила, и като се обърна към тълпата, попита: „Кой докосна дрехите ми?“
31. Учениците му казаха: „Виждаш колко хора се блъскат край теб и още питаш кой те е докоснал!“
32. Но Исус продължи да се оглежда, като търсеше да намери онази, която го беше докоснала.
33. Тогава жената дойде и падна в краката му. Тя вече знаеше, че е излекувана и, треперейки от страх, му призна цялата истина.
34. Исус й каза: „Дъще, вярата ти те излекува. Иди си в мир и повече няма да страдаш.“
35. Той още говореше, когато от къщата на началника дойдоха пратеници и казаха на Яир: „Дъщеря ти умря. Не безпокой повече Учителя.“
36. Но Исус дочу тези думи и му каза: „Не се страхувай! Само вярвай.“
37. Исус не позволи на никого да го последва с изключение на Петър, Яков и брат му Йоан.
38. Те отидоха в къщата на началника на синагогата и видяха голяма суматоха и много хора, които ридаеха и оплакваха момичето на висок глас.
39. Исус влезе и им каза: „Защо е тази суматоха и плач? Детето не е мъртво, а е заспало.“
40. Хората му се присмяха. Исус накара всички да излязат, извика при себе си бащата и майката на детето, както и онези, които бяха с него, и влезе там, където беше то.
41. После взе ръката му и каза: „Талита, куми!“, което значи: „Момиченце, казвам ти: Стани!“
42. Момиченцето веднага се изправи и започна да върви. (То беше на 12 години.) Родителите му и учениците на Исус бяха напълно изумени.
43. Той строго им заръча да не казват на никого за това и им каза да дадат на детето нещо за ядене.