1. И Исус им каза: „Истина ви казвам: някои от хората, които сега стоят тук, няма да умрат, преди да видят Божието царство да идва със сила.“
2. Шест дни по-късно Исус взе със себе си Петър, Яков и Йоан. Те се качиха на един висок хълм, където бяха сами. Там пред очите им Исус се преобрази.
3. Дрехите му станаха ослепително бели, по-бели, отколкото земен човек би могъл да ги избели.
4. Тогава се появиха двама души – Илия и Моисей – които започнаха да разговарят с Исус.
5. Петър каза на Исус: „Учителю, хубаво е, че сме тук. Хайде да вдигнем три шатри: една за теб, една за Моисей и една за Илия.“
6. Петър не знаеше какво да каже, тъй като той, както и останалите двама ученика бяха много изплашени.
7. Тогава над тях се спусна облак и ги обгърна в сянката си, а от облака се чу глас: „Това е моят възлюбен Син. Него слушайте!“
8. Петър, Яков и Йоан се огледаха наоколо, но не видяха никой друг освен Исус.
9. Като слизаха от хълма, Исус заповяда на учениците си да не разказват на никого за това, което са видели, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите.
10. Те запазиха това събитие в тайна, но помежду си обсъждаха смисъла на думите „да възкръсне от мъртвите“
11. и го попитаха: „Защо законоучителите казват, че първо трябва да дойде Илия?“
12. Исус им отговори: „Прави са, като казват, че първо ще дойде Илия, за да възстанови всичко, но защо е писано, че Човешкият Син трябва много да страда и че ще се отнасят към него с презрение?
13. Но казвам ви: Илия вече дойде и с него се отнесоха така, както им бе угодно – точно както Писанията казваха, че ще се случи.“
14. Те се върнаха при останалите ученици и ги намериха заобиколени от огромна тълпа. Законоучителите спореха с тях.
15. Като видяха Исус, хората се удивиха и се втурнаха да го поздравят.
16. Той ги попита: „За какво спорите със законоучителите?“
17. Един човек от тълпата му отговори: „Учителю, доведох сина си при теб, защото в него се е вселил зъл дух и не му позволява да говори.
18. Всеки път, когато го завладее, духът го тръшва на земята, от устата на сина ми започва да излиза пяна, той скърца със зъби и се вцепенява. Помолих учениците ти да прогонят духа, но те не успяха.“
19. Исус отвърна: „Поколение без никаква вяра! Докога трябва да бъда с вас? Докога трябва да продължавам да ви търпя? Доведете момчето при мен!“
20. Доведоха го и щом видя Исус, злият дух разтресе момчето, то падна на земята и започна да се търкаля наоколо, като от устата му излизаше пяна.
21. Исус попита баща му: „Откога има такива пристъпи?“„От дете“ – отговори той. –
22. Духът често го хвърля в огън или във вода, за да го погуби. Ако можеш да направиш нещо, смили се над нас и ни помогни!“
23. Исус отвърна: „«Ако можеш» ли каза? За онзи, който вярва, всичко е възможно.“
24. Веднага бащата на детето извика: „Вярвам! Помогни на вярата ми да стане по-силна.“
25. Като видя, че край тях започнаха да се събират много хора, Исус се обърна към злия дух и му каза: „Душе, пречещ на това момче да чува и говори, заповядвам ти да излезеш от момчето и никога вече да не влизаш в него!“
26. Злият дух изкрещя, сгърчи силно момчето и излезе от него. То лежеше като мъртво и много от хората си помислиха, че е умряло.
27. Тогава Исус го хвана за ръка, помогна му да се изправи и то стана.
28. После, когато влезе в къщата и остана насаме с учениците си, те го попитаха: „Защо ние не можахме да прогоним духа?“
29. Исус им отговори: „Този вид може да бъде прогонен само чрез молитва.“
30. После напуснаха това място и тръгнаха през Галилея. Исус не искаше никой да знае къде са,
31. за да може да бъде сам с учениците си и да ги учи. Той им каза: „Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на хора, които ще го убият, но три дни след това ще възкръсне.“
32. Те не разбраха думите му, но не смееха да го попитат какво означават.
33. Когато стигнаха в Капернаум и влязоха в една къща, Исус попита учениците: „За какво спорехте по пътя?“
34. Но те мълчаха, защото спорът помежду им беше за това кой от тях е най-велик.
35. Исус седна, извика дванадесетте при себе си и им каза: „Който иска да бъде пръв, трябва да бъде последен от всички и слуга на всички.“
36. И като взе едно детенце, изправи го пред тях, прегърна го и им каза:
37. „Който приеме едно от тези дечица в мое име, приема мен; а който приеме мен, приема също и Онзи, който ме е изпратил.“
38. Тогава Йоан му каза: „Учителю, видяхме един човек, който използваше името ти, за да прогонва демони от хората, но понеже не е един от нас, ние му забранихме.“
39. Но Исус каза: „Не го спирайте. Всеки, който в мое име извършва чудеса, няма да може скоро след това да говори зле за мен.
40. Който не е против нас, е с нас.
41. Истина ви казвам: който ви подаде чаша вода заради това, че принадлежите на Христос, със сигурност ще бъде възнаграден.
42. Но който изкуши едно от тези малките, които вярват в мен, да извърши грях, за него би било по-добре да го хвърлят в морето с воденичен камък на шията.
43. Ако ръката ти те изкушава да извършиш грях – отсечи я. По-добре да влезеш в живота сакат, отколкото да имаш две ръце, но да отидеш в пъкъла, в неугасимия огън.
45. Ако кракът ти те изкушава да извършиш грях – отсечи го. По-добре да влезеш в живота куц, отколкото да имаш два крака, но да те хвърлят в пъкъла.
47. Ако окото ти те изкушава да извършиш грях – извади го. По-добре да влезеш в Божието царство с едно око, отколкото да имаш две очи, но да те хвърлят в пъкъла,
48. където червеите, които разяждат хората, не умират, а огънят не угасва.
49. Защото всеки ще се осоли с огън.
50. Солта е хубаво нещо, но ако стане безсолна, няма как да се направи отново солена. Затова трябва да имате сол в себе си и да живеете в разбирателство помежду си.“