глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16

Новият Завет

Евангелието Според Марк 7 Новият завет: съвременен превод (SPB)

Божият закон е по-важен от установените от хората правила

1. Около Исус се събраха фарисеите и няколко законоучители, дошли от Ерусалим.

2. Те видяха, че някои от учениците му ядат с нечисти, тоест неизмити ръце.

3. Фарисеите и всички юдеи не ядат, докато не си измият ръцете до лактите, спазвайки традицията, оставена от предците им.

4. И като се върнат от пазара, не ядат нищо от това, което са купили, преди да го измият по специален начин. Те спазват и много други традиции, като например миенето на чашите, стомните и медните съдове.

5. Затова фарисеите и законоучителите попитаха Исус: „Защо твоите ученици не спазват традицията, оставена от предците ни, и ядат с неизмити ръце?“

6. Исус им отговори: „Вие сте лицемери! Прав е бил Исая, когато е пророкувал за вас:«Тези хора ме почитатсамо на думи,но в сърцата им няма място за мен.

7. Няма никакъв смисълда ми се покланят,щом това, което поучават,са само измислени от хора правила.»

8. Вие отхвърлихте Божиите заповеди и спазвате традиции, измислени от хората.“

9. И после им каза: „Мислите, че постъпвате умно, като пренебрегвате Божиите заповеди, за да следвате собствените си традиции.

10. Моисей е казал: «Уважавай баща си и майка си!» и «Който обиди баща си или майка си, да бъде наказан със смърт!»

11. А вие учите, че ако човек каже на баща си или майка си: «Това, което имам и може да ти е от полза, е Курбан, тоест отделено като дар за Бога»,

12. то на него вече му е позволено да не върши нищо повече за баща си и майка си.

13. Така с традицията си, която предавате от поколение на поколение, и с много други неща, които вършите, вие зачерквате онова, което Бог е казал.“

14. Исус отново събра народа при себе си и каза: „Слушайте ме всички и разберете това:

15. нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни. Човек се осквернява от нещата, които излизат от него.“

17. След това Исус остави хората и влезе в къщата. Там учениците му го попитаха за смисъла на тази притча.

18. Той им каза: „И вие ли не разбирате? Нима не знаете, че нищо, което влиза в човека отвън, не може да го оскверни?

19. Нали не отива в ума, а в стомаха му, и после се изхвърля навън?“ (По този начин Исус обяви, че няма храна, която е грешно да се яде.)

20. И каза: „Онова, което излиза от човека, го прави осквернен,

21. защото вътре в него, в ума му, там се зараждат зли помисли, сексуални грехове, кражби, убийства,

22. изневери, алчност, злоба, измама, разврат, завист, клевета, високомерие и глупост.

23. Всички тези злини излизат отвътре и оскверняват човека.“

Исус помага на една езичница

24. Исус напусна това място и отиде в земите край Тир. Влезе в една къща и не искаше никой да узнае, че е там, но не можа да запази в тайна присъствието си.

25. Случи се така, че една жена, чиято дъщеря беше обладана от зъл дух, чу за Исус, веднага дойде при него и падна в краката му.

26. Тази жена беше гъркиня, родом от Финикия, провинция в Сирия. Тя започна да моли Исус да прогони демона от дъщеря й.

27. Исус й каза: „Първо децата трябва да се нахранят, защото не е редно да им вземеш хляба и да го хвърлиш на кучетата.“

28. Жената отговори: „Господи, дори и кучетата под масата ядат трохите, паднали от децата.“

29. Тогава Исус й каза: „Добре отговори, затова можеш да си вървиш – демонът е излязъл от дъщеря ти.“

30. Като се прибра, жената завари дъщеря си да лежи на леглото, освободена от демона.

Исус излекува глух човек

31. Исус напусна земите край Тир, мина през Сидон и земите на Декаполис и стигна до Галилейското езеро.

32. Там няколко души доведоха при него един глух, който почти не можеше да говори, и го помолиха да положи ръцете си върху него.

33. Исус отведе човека настрана от хората и сложи пръстите си в ушите му. После плю, докосна езика му,

34. вдигна поглед към небето и като въздъхна дълбоко, каза: „Еффата!“ (което значи „Отвори се!“)

35. И веднага човекът започна да чува, езикът му се освободи и той проговори ясно.

36. Тогава Исус заповяда на хората да не разказват на никого за случилото се, но колкото повече им забраняваше, толкова повече те го разгласяваха.

37. Всички бяха напълно смаяни и казваха: „Исус всичко върши добре! Той прави дори глухите да чуват и немите да говорят.“