1. Като наближиха Ерусалим, недалеч от Витфагия и Витания – близо до Елеонската планина, Исус изпрати двама от учениците си напред
2. и им каза: „Идете в града, който се простира пред вас. Веднага щом влезете там, ще намерите едно вързано магаренце, което никой още не е възсядал – отвържете го и го доведете.
3. Ако някой ви попита защо правите това, отговорете му така: «Господ има нужда от него и веднага ще го върне.»“
4. Те влязоха в града и намериха на улицата едно магаренце, вързано до една врата, и го отвързаха.
5. Наблизо стояха няколко души, които ги попитаха: „Какво правите? Защо отвързвате магарето?“
6. Учениците им отговориха така, както им беше казал Исус, и хората им разрешиха да го вземат.
7. Те го откараха при Исус и като метнаха връхните си дрехи на гърба на магарето, той го възседна.
8. Много хора постилаха връхните си дрехи на пътя му, други слагаха пред него клонките, които бяха счупили в полето, и ги постилаха на пътя.
9. Някои вървяха пред Исус, други – зад него и всички викаха:„Осанна!«Благословен да бъде този,който идва в името на Господа!»
10. Благословено да е идващотоцарство на нашия баща Давид!Осанна във висините!“
11. Исус влезе в Ерусалим и отиде в храма. Огледа всичко вътре, но тъй като вече беше късно, излезе и отиде във Витания с дванадесетте апостола.
12. На другия ден, когато излизаха от Витания, Исус усети глад.
13. В далечината видя едно раззеленено смокиново дърво и отиде да провери дали по него има някакъв плод. Когато се приближи, видя само листа, защото още не беше дошло времето на смокините.
14. Тогава Исус каза на дървото: „Вече никой да не вкуси от плода ти!“ И учениците му чуха това.
15. После пристигнаха в Ерусалим. Исус влезе в храма и започна да гони хората, които продаваха и купуваха там. Той преобърна масите на онези, които обменяха пари, и скамейките на продавачите на гълъби,
16. и не разреши на никого да пренася свои неща през храма.
17. След това започна да учи хората, като им говореше: „Писано е: «Моят дом ще бъде наречен дом на молитва на всички народи», а вие сте го превърнали в «свърталище на разбойници».“
18. Главните свещеници и законоучителите чуха тези думи и започнаха да търсят начин да убият Исус. Те се страхуваха от него, защото целият народ беше удивен от учението му.
19. С идването на вечерта Исус и учениците му напуснаха града.
20. На сутринта, минавайки покрай смокиновото дърво, те видяха, че то е изсъхнало до корен.
21. Петър си спомни за него и каза на Исус: „Учителю, виж! Вчера ти прокле тази смокиня и сега тя е суха и мъртва.“
22. Исус отговори: „Вярвайте в Бога.
23. Истина ви казвам: ако заповядате на тази планина: «Стани и скочи в морето!», без да допускате в сърцето си никакво съмнение и вярвате, че каквото казвате, ще се сбъдне, то ще бъде изпълнено за вас.
24. Затова ви казвам: вярвайте, че всичко, което поискате в молитвите си, сте го получили – и то ще бъде ваше.
25. А когато заставате да се молите, прощавайте, ако имате нещо против някого. Тогава вашият Баща в небесата също ще прости греховете ви.“
27. Исус и учениците му отново дойдоха в Ерусалим. Когато влязоха в храма, главните свещеници, законоучителите и юдейските водачи се приближиха до Исус
28. и му казаха: „С чия власт вършиш тези неща? И кой ти я даде да ги вършиш?“
29. Исус им каза: „Ще ви задам един въпрос и ако ми отговорите, ще ви кажа с чия власт върша всичко това.
30. Откъде беше Йоановото кръщение – от Бога или от хората? Отговорете ми!“
31. Те взеха да обсъждат това помежду си, разсъждавайки: „Ако отговорим «От Бога», той ще каже: «Защо тогава не му повярвахте?»
32. А как да му кажем: «От хората»?“ Те се страхуваха от народа, тъй като всички вярваха, че Йоан действително е бил пророк.
33. Затова отговориха: „Не знаем.“Исус им каза: „Тогава и аз няма да ви кажа с чия власт върша това.“