1. Исус използваше притчи, за да поучава хората: „Един човек засадил лозе, оградил го с плет, изкопал трап, в който да мачка гроздето, и построил кула. След това дал лозето под наем на няколко земеделеца и заминал.
2. Дошло време за гроздобер и стопанинът на лозето изпратил при земеделците един от слугите си, за да си вземе от тях своя дял от реколтата.
3. Но земеделците хванали слугата, набили го и го върнали с празни ръце.
4. Стопанинът пак изпратил друг слуга, но и него удряли по главата и обиждали.
5. След това изпратил още един, когото убили. Изпратил още много слуги, някои от които земеделците били, а други – убили.
6. Останал само още един: неговият любим син. Той бил последният човек, когото стопанинът можел да изпрати при земеделците. «Не могат да не покажат уважение към сина ми», мислел си той.
7. Но лозарите си казали: «Това е наследникът. Ако го убием, лозето ще бъде наше.»
8. Хванали го, убили го и изхвърлили трупа извън лозето.
9. Какво ще направи тогава господарят на лозето? Ще дойде, ще убие земеделците и ще даде лозето на други да го работят.
10. Нали сте чели Писанието:«Камъкът, който зидарите отхвърлиха,стана крайъгълен камък.
11. Господ извърши товаи то е чудесно в нашите очи.»“
12. Юдейските водачи разбраха, че Исус разказа тази притча за тях. Те започнаха да търсят начин да го арестуват, но се страхуваха от народа. Затова го оставиха и си тръгнаха.
13. По-късно изпратиха при Исус няколко фарисеи и иродиани, за да го подведат да каже нещо грешно.
14. Те отидоха при него и му казаха: „Учителю, знаем, че си честен и не се страхуваш от това, което другите мислят. За теб всички хора са равни и ти поучаваш истината за Божия път. Кажи ни: справедливо ли е да се плащат данъци на цезаря или не? Длъжни ли сме да плащаме или не?“
15. Но като знаеше лицемерието им, Исус им каза: „Защо се опитвате да ме хванете натясно? Донесете ми да видя един динарий.“
16. Дадоха му монета и Исус попита: „Чий е този образ и чие име е написано върху нея?“ „На цезаря“ – отговориха те.
17. Тогава Исус им каза: „Давайте цезаровото на цезаря, а Божието – на Бога.“ Хората се удивиха на отговора му.
18. Тогава при Исус дойдоха няколко садукеи (садукеите не вярват във възкресението) и го попитаха:
19. „Учителю, Моисей е написал за нас, че ако нечий брат умре, без да е оставил деца, тогава неговият брат трябва да се ожени за вдовицата, за да създаде потомство за брат си.
20. И така, имало седем братя. Първият се оженил, но умрял, без да остави деца.
21. Вторият се оженил за вдовицата на брат си, но също умрял, без да остави потомство. Същото се случило и с третия брат.
22. Никой от седемте братя не оставил деца. След всички починала и жената.
23. Тогава, чия съпруга ще бъде тя при възкресението – нали и седемте са били женени за нея?“
24. Исус им каза: „Затова се заблуждавате: защото не познавате нито Писанията, нито Божията сила.
25. Когато хората възкръснат, те няма да се женят или омъжват – всички ще бъдат като ангелите в небесата.
26. А за възкръсването не сте ли чели в книгата на Моисей, където Бог му казва при горящия храст: «Аз съм Богът на Авраам, Богът на Исаак и Богът на Яков.»
27. Той е Бог на живи, а не на мъртви хора. Вие много се заблуждавате!“
28. Един законоучител, който чу спора му с фарисеите и садукеите и забеляза как добре им отговори, се приближи до Исус и го попита: „Коя от всички заповеди е най-важна?“
29. Исус отговори: „Най-важна от всички е тази заповед: «Слушай, Израеле! Господ, нашият Бог, е един.
30. Обичай Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с целия си разум и с цялата си сила!»
31. Втората най-важна заповед е тази: «Обичай ближния си както себе си!» Няма друга заповед, по-важна от тези.“
32. Законоучителят каза на Исус: „Добре отговори, Учителю. Прав си, че Бог е един и няма друг Бог освен него.
33. И човек трябва да го обича с цялото си сърце, с целия си разум и с цялата си сила, и да обича другите хора така, както обича себе си. Това е по-важно от всички всеизгаряния и жертвоприношения.“
34. Като чу този мъдър отговор, Исус каза на човека: „Не си далеч от Божието царство.“ След това никой вече не се осмели да му задава други въпроси.
35. Когато поучаваше в храма, Исус попита: „Защо законоучителите казват, че Месията е Давидов син?
36. Самият Давид, вдъхновен от Святия Дух, каза:«Господ каза на моя Господ:Седни от дясната ми страна,докато сложа твоите враговев краката ти.»
37. Сам Давид го нарича «Господ». Тогава как може той да е негов син?“ Огромната тълпа го слушаше с удоволствие.
38. Исус продължи да поучава и каза: „Пазете се от законоучителите! Те обичат да се разхождат пременени с дългите си роби. Обичат да ги поздравяват с уважение по пазарите,
39. да заемат най-предните столове в синагогите и най-почетните места при празненствата.
40. Отнемат имуществото на вдовици, а после за пред хората казват дълги молитви. Те ще получат по-сурово наказание.“
41. Седнал срещу кутията за събиране на дарения, Исус наблюдаваше как хората пускаха пари в нея. Мнозина богати пускаха много.
42. Тогава дойде една бедна вдовица и пусна две лепти на стойност един кодрант.
43. Исус събра учениците си и им каза: „Истина ви казвам: тази бедна вдовица даде повече от всички, които пуснаха нещо в кутията за дарения,
44. защото те имат много и дадоха от това, което им е излишно, а тази бедна жена пожертва всичко, което имаше и с което трябваше да преживее.“