1. При друг случай по това време, при Исус се бяха събрали много хора, които нямаха нищо за ядене. Той извика учениците си и им каза:
2. „Жал ми е за тези хора – от три дни вече са с мен, а нямат какво да ядат.
3. Ако ги изпратя да си тръгнат гладни, ще припаднат по пътя, защото някои живеят много далеч.“
4. Учениците му отговориха: „Къде тук, в това необитавано място, можем да намерим достатъчно хляб, за да нахраним всички тези хора?“
5. А Исус ги попита: „Колко хляба имате?“„Седем“ – отвърнаха те.
6. Тогава Исус нареди на хората да седнат на земята, после взе седемте хляба, благодари на Бога, разчупи ги и даде на учениците си да ги разпределят на народа и те ги раздадоха.
7. Имаха и няколко рибки, за които той отново благодари на Бога и каза да раздадат и тях.
8. Всички ядоха до насита, а с това, което остана от храната, напълниха седем кошници.
9. Там имаше около четири хиляди души. После Исус ги отпрати,
10. а веднага след това се качи с учениците си в една лодка и отпътува за Далманутанската област.
11. При Исус дойдоха фарисеите, които започнаха да му задават въпроси. За да го изпитат, те поискаха от него да извърши знамение като доказателство, че е дошъл от Бога.
12. Исус въздъхна тъжно и каза: „Защо това поколение иска за доказателство небесно знамение? Истина ви казвам: никакво знамение няма да му бъде дадено.“
13. След това остави фарисеите и като се качи в лодката, мина на отсрещната страна.
14. Учениците му имаха в лодката само един хляб, защото бяха забравили да вземат повече.
15. Исус ги предупреди: „Внимавайте! Пазете се от маята на фарисеите и маята на Ирод.“
16. Те започнаха да разискват помежду си за смисъла на неговите думи. „Той каза това, защото нямаме хляб“ – говореха те.
17. Исус знаеше за какво разговарят и им каза: „Защо разисквате за това, че нямате хляб? Още ли не схващате и не разбирате? Толкова ли са затъпели умовете ви?
18. Като имате очи – не виждате ли? Като имате уши – не чувате ли? Не помните ли какво направих?
19. Когато разделих пет хляба на пет хиляди души, колко кошници напълнихте с къшеите, които останаха?“„Дванадесет“ – отвърнаха те.
20. „А когато разчупих седем хляба за четири хиляди души, колко кошници напълнихте с къшеите, които останаха?“„Седем“ – отвърнаха те.
21. Тогава Исус ги попита: „Нима все още нищо не разбирате?“
22. Исус и учениците му стигнаха Витсаида. Няколко души доведоха при него един сляп човек и помолиха Исус да го докосне.
23. Той хвана слепия за ръка, изведе го от селото и като плюна на очите му, положи ръце върху него и го попита: „Виждаш ли нещо?“
24. Слепият вдигна поглед и каза: „Виждам хора като дървета, които ходят наоколо.“
25. Исус отново положи ръце върху очите му и тогава човекът разтвори широко очи, зрението му се възвърна и започна всичко да вижда ясно.
26. Исус го изпрати вкъщи, като му каза: „Не отивай в селото.“
27. Исус и учениците му тръгнаха към селата около Кесария Филипова и по пътя Исус ги попита: „Кой съм аз според хората?“
28. Те отговориха: „Някои казват, че си Йоан Кръстител, други – че си Илия, а трети – че си един от пророците.“
29. Тогава Исус ги попита: „А според вас кой съм?“Петър отговори: „Ти си Месията.“
30. Тогава Исус ги предупреди да не казват на никого за него.
31. И започна да ги учи: „Човешкият Син трябва много да изстрада и да бъде отхвърлен от старейшините, главните свещеници и законоучителите. После ще бъде убит, а след три дни ще възкръсне.“
32. Исус открито им каза какво ще се случи, а Петър го дръпна настрана и започна да го укорява.
33. Но Исус се обърна и като огледа учениците си, строго отвърна на Петър: „Махни се от мен, Сатана! Защото мислиш не както мисли Бог, а както мислят хората.“
34. После събра край себе си всички хора и учениците си и им каза: „Ако някой иска да ме последва, трябва да каже «Не!» на собствените си желания, да вземе своя кръст и да ме следва.
35. Който иска да спаси живота си, ще го загуби, а който загуби живота си заради мен и заради Благата вест, ще го спаси.
36. Каква полза има човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си?
37. И какво може да плати, за да си го върне?
38. Ако някой се срамува от мен и учението ми в това неверно и грешно поколение, то и Човешкият Син ще се срамува от него, когато дойде в славата на Баща си със святите ангели.“