1. Исус започна отново да проповядва на брега на езерото и огромна тълпа от хора се събра около него. Тогава той се качи на една лодка и навлезе в езерото, а всички други останаха на брега, близо до водата.
2. И като ги поучаваше за много неща в притчи, той каза:
3. „Слушайте! Един земеделец излязъл да сее
4. и докато сеел, някои семена паднали край пътя. Долетяли птици и ги изкълвали.
5. Някои семена паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те скоро поникнали, защото почвеният слой бил тънък.
6. Но слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали достатъчно дълбоки корени.
7. Някои от семената пък паднали сред трънливи плевели, които избуяли и задушили растенията, пречейки им да дадат зърно.
8. А някои паднали на добра почва, поникнали, израснали и дали плод. Едни родили тридесет, други – шестдесет, а трети – сто пъти повече зърно, отколкото било засято.“
9. След това Исус им каза: „Който има уши да чува, да слуша!“
10. Когато остана насаме с дванадесетте апостола и другите си ученици, те го попитаха за притчите.
11. Исус им каза: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи.
12. Защото«Непрестанно слушат,но не разбират.Непрестанно гледат,но не проумяват това,което виждат.Иначе щяха да се обърнаткъм Богаи той щеше да им прости.»“
13. После каза на учениците си: „Нима не разбирате смисъла на тази притча? Как тогава ще разберете която и да било друга притча?
14. Сеячът сее Божието слово.
15. Някои хора са като семената, паднали край пътя. Те чуват Божието слово, но Сатана веднага идва и грабва словото, посято в душите им.
16. Други са като семената, попаднали върху каменистата почва. Когато чуят Божието слово, те веднага с радост го приемат.
17. Но то не прониква дълбоко в сърцата им и не остава задълго в тях. Щом дойдат неприятности или започнат преследвания заради него, те бързо се предават.
18. Някои хора са като семената, паднали сред трънливите плевели – те слушат Божието слово,
19. но после житейските грижи, измамата на богатствата и желанията за други неща навлизат и го задушават, и то не дава плод.
20. Други пък са като семената, засяти върху добрата почва. Това са хората, които чуват Божието слово, приемат го и дават плод – понякога тридесет, понякога шестдесет, а понякога и сто пъти повече.“
21. Исус им каза: „Нима някой внася лампа, за да я сложи под дълбок съд или да я скрие под леглото? Не я ли внася, за да я сложи на поставка?
22. Защото всичко скрито ще излезе наяве и всяко тайно нещо ще се разкрие.
23. Който има уши да чува, да слуша!“
24. Той им каза също: „Внимателно помислете върху това, което чувате. С каквато мярка мерите, с такава ще мерят и вас; от вас даже ще изискват повече.
25. На имащия ще му бъде дадено още, а на този, който няма, ще му бъде отнето и малкото, което има.“
26. После Исус каза: „Божието царство прилича на човек, който посява в земята семе.
27. Семето започва да расте. Расте ден и нощ, независимо дали човек е буден или спи. То си расте, без той да знае как става това.
28. Земята сама отглежда зърното – първо пониква стъблото, после изкласява и класът се налива.
29. Щом зърното узрее, човекът веднага започва да жъне, защото е дошло време за прибиране на реколтата.“
30. После той каза: „С какво да сравня Божието царство? С каква притча да го опиша?
31. То е като синапеното зрънце, което по време на сеенето е най-малкото от всички семена на земята.
32. Но веднъж засято, избуява и става най-голямото от всички градински растения – с големи клони, под чиято сянка небесните птици могат да свиват гнезда.“
33. И с много подобни притчи Исус проповядваше словото и им казваше толкова, колкото можеха да разберат.
34. Той винаги им говореше с притчи, но когато оставаше насаме с учениците си, им обясняваше всичко.
35. Същия този ден вечерта Исус каза на учениците си: „Да отидем на отсрещния бряг.“
36. Те оставиха тълпата от хора и се качиха в лодката при Исус. С тях имаше още няколко лодки.
37. Забушува силна буря, вълните се разбиваха в лодката и тя почти се напълни с вода.
38. Исус спеше на кърмата, положил главата си на възглавница. Учениците му го събудиха и казаха: „Учителю, не те ли е грижа за нас? Ще загинем!“
39. Исус стана, заповяда на вятъра да стихне и каза на езерото: „Тихо! Замълчи!“ Вятърът утихна и настъпи мъртва тишина.
40. После Исус се обърна към учениците си и каза: „Защо се страхувате? Все още ли не вярвате?“
41. Но те бяха много изплашени и се питаха един друг: „Кой е този човек, че дори вятърът и езерото му се подчиняват?“