1. Сине мой, пази думите ми и съхранявай заповедите ми в себе си.
2. Пази заповедите ми и ще живееш, пази и поуката ми като зеницата на очите си.
3. Вържи ги и на пръстите си, напиши ги на скрижалите на сърцето си.
4. Кажи на премъдростта: „Ти си моя сестра!“, и наречи разума свой сродник,
5. за да те пазят от чужда жена, която ласкае с думите си.
6. Защото погледнах от прозореца на къщата си през решетката му
7. и видях между неопитните, различих между младежите един неразумен млад,
8. който минаваше по улицата близо до ъгъла ѝ и който вървеше по пътя към нейната къща
9. по здрач, когато се свечеряваше, в тъмнината на нощта и в мрака.
10. И ето насреща му жена, облечена като блудница и с коварно сърце,
11. бъбрива и необуздана, краката ѝ не се спират вкъщи:
12. ту на улицата, ту по площадите, и при всеки ъгъл причаква някого.
13. Тя го сграбчи, целуна го и с безсрамно лице му каза:
14. „Имам мирни жертви. Днес изпълних оброците си.
15. Затова излязох насреща ти, за да те потърся, и те намерих.
16. Постлала съм леглото си с покривки, с разноцветни тъкани от Египет.
17. Покадих леглото си със смирна, алое и канела.
18. Ела, ще се опиваме от любов, ще се насладим на милувки,
19. защото мъжът ми не е у дома. Той замина на дълъг път.
20. Взе кесия сребро със себе си. Ще се върне вкъщи при пълнолуние.“
21. Тя го увлече с многото си убеждаващи думи, завладя го с ласкави уста.
22. Той тръгна веднага след нея, както вол отива на клане, както елен – срещу изстрел,
23. докато стрелата прониже черния му дроб, както птица се хвърля в примка и не знае, че е за нейна гибел.
24. И така, синове, чуйте ме и внимавайте в думите ми!
25. Да не се отклонява сърцето по нейния път; не скитай по пътеките ѝ,
26. защото тя мнозина е повалила ранени и мнозина са убити от нея.
27. Нейният дом е път към преизподнята, който води надолу към помещенията на смъртта.