глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31

Старият Завет

Новият Завет

Притчи 29 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Възхвала на правосъдието и проклятие на нечестието

1. Човек, който, макар и изобличаван, остава твърдоглав, неочаквано ще бъде съкрушен, без надежда за изцеление.

2. Управляват ли праведници, народът се весели, а когато нечестив човек е на власт, народът стене.

3. Човекът, който обича мъдростта, радва баща си; а който общува с блудници, разпилява имот.

4. Царят изгражда царството с правосъдие, а който изисква подаръци, го разорява.

5. Човек, който ласкае приятеля си, залага примка пред стъпките му.

6. Лошият човек е вплетен в греха, а праведникът ликува и се радва.

7. Справедливият вниква грижливо в съдебното дело на бедните, а нечестивият няма никакво разбиране за него.

8. Подстрекателите подбуждат града към бунт, а мъдрите усмиряват яростта.

9. Умният човек, като се съди с глупав човек, се гневи, смее се и няма покой.

10. Кръвожадните хора мразят невинния, а праведните се грижат за неговия живот.

11. Глупавият излива целия си гняв, а мъдрият го сдържа.

12. Ако управникът се вслушва в лъжливи донесения, тогава и всичките му служители стават нечестиви.

13. Беднякът и потисникът се срещат един с друг. Господ е Този, Който дарява светлина на очите и на двамата.

14. Ако царят съди бедните справедливо, престолът му завинаги ще се утвърди.

15. Пръчката и порицанието дават мъдрост; но разпуснатото момче е срам за майка си.

16. Когато злодеи са на власт, престъпността се увеличава; но праведниците ще видят техния провал.

17. Наказвай сина си и той ще ти подготви утеха и ще дари с радост душата ти.

18. Без пророческо откровение народът подивява, а който спазва Божия закон, е блажен.

19. Робът няма да се поправи само с думи; защото той разбира, но не обръща внимание.

20. Видиш ли човек, прибързан в думите си, надявай се повече на глупеца, отколкото на такъв.

21. Ако роб е изнежен от детинство, такъв накрая става неблагодарник.

22. Гневливият човек възбужда раздори, а сприхавият изпада в много грехове.

23. Гордостта унижава човека, а смиреният по дух ще придобие чест.

24. Който дели кражба с крадец, мрази живота си; той чува за проклятия към съдията, но не го известява.

25. Страхът се превръща в примка пред хората; а който се надява на Господа, ще бъде в безопасност.

26. Мнозина търсят благоволението на управника, но истинската присъда за всеки идва от Господа.

27. Злодеят е мерзост за праведниците, а мерзост за злодея е този, който живее праведно.