1. Слова към Лемуил, цар на Маса, с които го е поучила майка му:
2. „Чуй, сине мой! Чуй, сине на утробата ми! Чуй, сине на оброците ми!
3. Не отдавай силите си на жени, нито усилията си на тези, които погубват царе.
4. Не подобава на царете, Лемуиле, не подобава на царете да пият вино, нито на князете – сикер,
5. за да не би, като се опият, да забравят закона и произволно да променят присъдата на угнетените.
6. Дайте сикер на загиващия и вино на тези, чиито сърца са огорчени.
7. Нека такъв пийне и забрави своята беднотия, и да не си спомня вече за своята мъка.
8. Отваряй устата си за безгласния и за правата на всички сираци.
9. Отваряй устата си, съди справедливо, въздавай право на потиснатия и бедния.
10. Кой може да намери добродетелна жена? Нейната цена е по-висока от скъпоценните камъни.
11. Мъжът ѝ се доверява на нея сърдечно и той няма да остане без печалба.
12. Тя му прави добрини, а не злини, през всички дни на живота си.
13. Набавя си вълна и лен и изработва с ръцете си това, което ѝ е присърце.
14. Тя е като търговските кораби – осигурява прехраната си отдалече.
15. Тя става още през нощта и раздава храна в дома си и се разпорежда на слугините си.
16. Замисли да има нива и я купува; от плода на ръчната си работа насажда лозе.
17. Препасва здраво кръста си и раздвижва ръцете си.
18. Тя разбира, че придобитото от нея е добро, и светилникът ѝ не угасва през нощта.
19. Протяга ръце към хурката и пръстите ѝ хващат вретеното.
20. Щедро отваря ръка за изпадналия в беда – подава ръка и на беден.
21. Не се бои от студ за дома си, защото цялата ѝ челяд е облечена с двойни дрехи.
22. Тя си тъче завивки сама; висон и пурпур е нейното облекло.
23. Мъжът ѝ е на висока почит при градските порти, когато стои там със старейшините на страната.
24. Тя изработва ризи и ги продава, доставя пояси на морските търговци.
25. Сила и достойнство са нейното облекло и гледа радостно към бъдещето.
26. Тя отваря уста, изпълнена с мъдрост, и блага поука е на езика ѝ.
27. Следи за вървежа на работите в дома си и не яде хляба напразно.
28. Децата стават и се хвалят от нея, мъжът ѝ също я прославя:
29. „Много добродетелни жени е имало, но ти надмина всички.“
30. Миловидността е измамна и хубостта – преходна; но жена, която има страхопочитание пред Господа, е достойна за възхвала.
31. Отдайте ѝ признание заради плода на ръцете ѝ и нека нейните дела се прославят при градските порти!“