глави

  1. 1
  2. 2
  3. 3
  4. 4
  5. 5
  6. 6
  7. 7
  8. 8
  9. 9
  10. 10
  11. 11
  12. 12
  13. 13
  14. 14
  15. 15
  16. 16
  17. 17
  18. 18
  19. 19
  20. 20
  21. 21
  22. 22
  23. 23
  24. 24
  25. 25
  26. 26
  27. 27
  28. 28
  29. 29
  30. 30
  31. 31

Старият Завет

Новият Завет

Притчи 1 Библия, нов превод от оригиналните езици (с неканоничните книги) (НП)

Увод

Притчите – мъдрост и поука

1. Притчи на Соломон, син на Давид, цар на Израил,

2. записани, за да се познаят мъдрост и поука, да се разбират разумните слова;

3. да се усвоят правилата на мъдростта, справедливостта, правосъдието и правдата;

4. да се даде разум на глупавите, знание и разсъдливост – на младежите.

5. Мъдрият се вслушва и увеличава познанието си и разумният ще придобие мъдър съвет,

6. за да разбира притчата и образната реч, думите на мъдреците и техните загадки.

7. Начало на знанието е страхопочитанието пред Господа; само глупците презират мъдростта и наставлението.

Да се избягва лошото общество

8. Сине мой, слушай поучението на баща си и не пренебрегвай наставлението на майка си,

9. защото те са скъпоценен венец за главата ти и огърлица за шията ти.

10. Сине мой, ако грешници те примамват, не скланяй.

11. Ако кажат: „Ела с нас да устроим засада за убийство, противозаконно да причакаме невинен,

12. ще го погълнем, както преизподнята поглъща, и изцяло ще го глътнем, както слизащите в гроба,

13. ще намерим всякакво скъпоценно имущество, ще напълним къщите си с плячка,

14. ще изтегляш жребия си заедно с нас, ще има една кесия за всички ни“ –

15. сине мой, не ходи на път с тях, не стъпвай с крака си на пътеките им,

16. защото краката им тичат към зло и бързат да проливат кръв.

17. Безполезно е да се разпъва мрежа пред погледа на птицата.

18. Но те устройват засада против кръвта си, дебнат против живота си.

19. Такива са пътищата на всеки, който придобива чрез грабеж. Заграбеното отнема живота на новия си господар.

Мъдростта напомня

20. Мъдростта вика високо на улицата, издига глас по площадите;

21. вика високо сред уличния шум; изрича словата си при входа на градските порти:

22. „Докога, неразумни, ще обичате безумието, докога присмехулниците ще се наслаждават на подигравките и глупците ще мразят знанието?

23. Обърнете се към моите поучения! Ето ще излея духа си върху вас, ще известя думите си.

24. Защото повиках, а вие не послушахте; прострях ръка и нямаше кой да внимава.

25. И пренебрегнахте всички мои съвети, и не приехте напомнянията ми.

26. Затова ще се надсмея на вашето нещастие; ще се подиграя, когато ви сполети напаст,

27. когато ви връхлети ужас като буря и нещастие се спусне върху вас, когато ви постигнат беда и притеснение.

28. Тогава ще ме зоват, но няма да отговоря; отрано ще ме търсят и няма да ме намерят.

29. Тъй като намразиха знанието и не избраха да почитат Господа;

30. не приеха съвета ми и презряха моите укори,

31. затова ще ядат от плодовете на своя път и ще се насищат от своите съвети.

32. Защото неразумните ще бъдат убити от своето отстъпничество, а глупците – погубени от безгрижието си;

33. но онзи, който се вслушва в мене, ще живее безопасно и спокойно, без да се страхува от зло.“