1. Мъдрата жена съгражда дома си, а глупавата го съсипва с ръцете си.
2. Който се бои от Господа, ходи в правия път, а който е извратен в своя път, нехае за Него.
3. В устата на глупеца е пръчката на гордостта му, а устата на мъдрите ще ги пазят.
4. Където няма волове, яслите са празни, а чрез силата на вола идват големите добиви.
5. Истинният свидетел не лъже, а лъжливият свидетел пръска лъжа.
6. Необузданият търси мъдрост и не я намира, а за разумния знанието е лесно.
7. Отмини от глупавия човек, у когото не забелязваш разумна уста.
8. Мъдростта на умния е да знае пътя си, а глупостта на неразумните е заблуда.
9. Глупците се присмиват над вината, а сред праведните има Божие благоволение.
10. Сърцето познава горчивината на живота си и чуждият човек не споделя радостта му.
11. Къщата на нечестивите ще се съсипе, а шатрата на праведните ще преуспее.
12. Има път, който изглежда прав на човека, а краят му е по пътищата на смъртта.
13. И при смях понякога сърцето боли; и краят на радостта може да бъде тъга.
14. Развратеният ще се насити на своите пътища, а добрият – на своите.
15. Глупавият вярва на всяка дума, а благоразумният внимава в своите стъпки.
16. Мъдрият се бои и се отклонява от злото, а глупавият е надменен и самонадеян.
17. Сприхавият върши глупости, а който замисля зло, е омразен.
18. Неразумният получава за свой дял глупост, а благоразумните се увенчават със знание.
19. Злите ще се преклонят пред добрите и нечестивите – при портите на праведника.
20. Сиромахът е мразен дори от своите ближни, а мнозина обичат богатия.
21. Който презира ближния си, съгрешава, а който проявява милост към бедните, е благословен.
22. Не се ли заблуждават онези, които замислят зло? Но към онези, които мислят добро, ще има милост и вярност.
23. От всеки труд има полза, а от празнословие има само вреда.
24. Венец на мъдрите е богатството им, а глупостта на глупците си остава глупост.
25. Истинният свидетел спасява живот, а който разпространява лъжи, носи измама.
26. В страха пред Господа има твърда увереност и Той ще бъде прибежище за Своите синове.
27. Страхопочитанието пред Господа е извор на живот, отдалечава от мрежите на смъртта.
28. Многоброният народ е слава за царя, а малобройният народ е съсипия за княза.
29. Който е търпелив, показва благоразумие, а който се гневи бързо, проявява глупост.
30. Спокойното сърце е живот за тялото, а завистта е гнилост за костите.
31. Който притеснява сиромаха, укорява Твореца му, а който проявява милост към нуждаещите се, почита Твореца.
32. Нечестивият ще бъде отхвърлен за своето зло, а праведникът има упование и при смъртта си.
33. Мъдростта почива в сърцето на разумния, а и сред неразумните се вижда.
34. Правдата възвисява народа, а грехът безчести народите.
35. Царят е добронамерен към разумния слуга, а се гневи на онзи, който върши срамни дела.