1. И в седмата година, петия месец, в десетия ден на месеца, дойдоха едни от старейшините Израилеви за да попитат Господа, и седнаха пред мене.
2. И слово Господне биде към мене и рече:
3. Сине человечески, говори на старейшините Израилеви и кажи им: Така говори Господ Иеова: Дошли сте за да ме потърсите ли? Жив съм аз, говори Господ Иеова, не ще бъда потърсен от вас.
4. Ще ги съдиш ли? сине человечески, ще съдиш ли? Покажи им мерзостите на бащите им,
5. и кажи им: Така говори Господ Иеова: В деня в който избрах Израиля, и визвисих ръката си към семето на Якововия дом, и станах им познат в Египетската земя, и възвисих ръката си към тях и рекох: Аз съм Господ Бог ваш, -
6. в онзи ден възвисих ръката си към тях че ще ги изведа из Египетската земя, в земя която промислих за тях, в земя в която тече мляко и мед, която е слава на всичките земи.
7. И рекох им: Отхвърлете всеки мерзостите на очите си, и не се осквернявайте с Египетските идоли: аз съм Господ Бог ваш.
8. Те обаче отстъпиха от мене и не рачиха да ме послушат: не отхвърлиха всеки мерзостите на очите си, и не оставиха Египетските идоли. Тогаз рекох да излея яростта си върх тях за да свърша гнева си против тях всред Египетската земя.
9. Но подействувах заради името си, да се не оскверни пред езичниците между които бяха, и пред които се опознах на тях като ги изведох из Египетската земя.
10. И изведох ги из Египетската земя та ги заведох в пустинята;
11. и дадох им повеленията си и направих познати тям съдбите си, които като прави человек ще бъде жив чрез тях;
12. и съботите си още дадох на тях, да са те знак между мене и тях, за да познават че аз съм Господ който ги освещавам.
13. Но Израилевий дом отстъпи от мене в пустинята: в повеленията ми не ходиха и отхвърлиха съдбите ми, които като прави человек ще бъде жив чрез тях; и съботите ми оскверниха премного. Тогаз рекох да излея яростта си върх тях в пустинята за да ги изтребя.
14. Но подействувах заради името си, да се не оскверни пред езичниците пред които ги изведох.
15. И аз възвисих още към тях ръката си в пустинята че не ща да ги заведа в земята която им дадох, в земя в която тече мляко и мед, която е слава на всичките земи;
16. защото съдбите ми отхвърлиха, и в повеленията ми не ходиха, и съботите ми оскверниха; защото сърдцата им ходеха вслед идолите им.
17. Но пощади ги окото ми да ги не изтребя, и не ги довърших в пустинята.
18. И рекох на чадата им в пустинята: Не ходете в повеленията на отците си, и не пазете съдбите им, и не се осквернявайте с идолите им.
19. Аз съм Господ Бог ваш: в моите повеления ходете, и моите съдби пазете и извършвайте ги;
20. и освещавайте съботите ми, и да са те знак между мене и вас, за да познавате че аз съм Господ Бог ваш.
21. чадата обаче отстъпиха от мене: в повеленията ми не ходиха, и не упазиха съдбите ми да ги вършат, които ако прави человек ще живее чрез тях: съботите ми оскверниха. Тогаз рекох да излея яростта си върх тях, за да свърша гнева си против тях в пустинята.
22. Но отвърнах ръката си, и подействувах заради името си, да се не оскверни пред езичниците пред които ги изведох.
23. Възвисих още аз ръката си върх тях в пустинята да ги разпръсна между езичниците, и да ги разсея по местата;
24. защото съдбите ми не извършиха, и повеленията ми отхвърлиха, и съботите ми оскверниха, и очите им бяха вслед идолите на бащите им.
25. За то и аз им надох повеления не добри, и съдби чрез които не щяха да бъдат живи,
26. и оскверних ги в приношенията им с това че преминуваха през огън всяко що разтваря ложесна, за да ги запустя, та да познаят че аз съм Господ.
27. За то, сине человечески, говори на Израилевия дом и кажи им: Така говори Господ Иеова: Още и в това бащите ви ме укориха, като правеха престъпление против мене.
28. Защото като ги доведох в земята заради която възвисих ръката си че им я дам, тогаз погледнаха на всеки хълм висок и на всяко дърво сенчесто, и там принесоха жъртвите си, и туриха там раздразнителните си приношения, и положиха там благовонните си ухания, и направиха там възлиянията си.
29. И рекох им: Що е високото място на което отхождате? И името му се нарече Вама, дори до днес.
30. За то кажи на Израилевия дом: Така говори Господ Иеова: Като се осквернявате вие в пътя на отците си, и блудувате подир мерзостите им,
31. и се осквернявате с всичките си идоли дори до днес, като приносяте даровете си и преминвате синовете си през огъня, и аз ще бъда ли потърсен от вас, доме Израилев? Жив съм аз, говори Господ Иеова, не ще бъда потърсен от вас.
32. И онова което размишлявате никак не ще бъде; защото вие говорите: Ще бъдем като езичниците, като местните родове, да служим на дърва и на камене.
33. Жив съм аз, говори Господ Иеова, непременно с държавна ръка, и с мишца простряна, и с изляна ярост ще царувам над вас.
34. И ще ви изведа из людете, и ще ви събера от местата в които сте разпръснати, с държавна ръка, и с простряна мишца, и с изляна ярост.
35. И ще ви заведа в пустинята на людете, и там ще се съдя с вас лице с лице.
36. Както се съдих с отците ви в пустинята на Египетската земя, така ще се съдя с вас, говори Господ Иеова.
37. И ще ви проводя под жезъла, и ще ви заведа в узите на завета.
38. И ще изчистя отсред вас отстъпниците и тези които ми са направили нечестие: ще ги извадя из земята на пришелствието им; и няма да влязат в земята Израилева; и ще познаете че аз съм Господ.
39. А вие, доме Израилев, така говори Господ Иеова: Идете, служете всеки на идолите си и занапред, ако не щете да ме слушате; но не осквернявайте вече светото ми име с даровете си и с идолите си.
40. Защото на светата ми гора, на високата Израилева гора, говори Господ Иеова, там всичкий Израилев дом, всичките в земята, ще ми служат: там ще ги приема, и там ще поискам приношенията ви, и начатките на даровете ви, с всичките ви свети неща.
41. Ще ви приема с ухание на благовоние когато ви изведа из племената и ви събера от местата в които се разпръснахте; и ще се осветя въ вас пред народите.
42. И ще познаете че аз съм Господ когато ви доведа в земята Израилева, в земята заради която възвисих ръката си че ще я дам на отците ви.
43. И там ще си напомните за пътищата си, и за всичките си дела в които се осквернихте; и ще се погнусите сами от себе си заради всичките си злини които сторихте.
44. И ще познаете че аз съм Господ когато ви направя така заради името си, не според лукавите ви пътища нито според разтляните ви дела, доме Израилев, говори Господ Иеова.
45. И слово Господне биде към мене и рече:
46. Сине человечески, утвърди лицето си към пладне, и направи да капне слово към пладне, и пророчествувай против дъбравата на южното поле,
47. и кажи на южната дъбрава: Слушай словото Господне: Така говори Господ Иеова: Ето, аз ще запаля огън в тебе, и ще изяде в тебе всяко дърво зелено и всяко дърво сухо: разпаленият пламик не ще угасне, и ще изгори в него всичката повърхност от юг до север;
48. и всяка плът ще види че аз Господ го запалих: няма да угасне.
49. И аз рекох: Горко! Господи Иеова! те казват заради мене: Не говори ли той притчи?